Грешка? Смей се!

24.07.2019 15:00

Правя някаква резервация за двама. Трябват ни обаче две отделни легла. Няма такава опция през сайта и отбелязвам две стаи. Харесвам си място. Намирам точно онова, което ми трябва и... правя резервация за 5 човека. Това го установявам, когато получавам съобщение, че имам две стаи за цяла група хора. Отменям резервацията, правя нова, убедена съм, че всичко е наред. Минава време, почти до часа, в който повече не мога да отменя резервацията, когато обичайният спам, който ми предлага удължаване на престоя, ме информира, че ... каквооо? Направила съм резервация за съвсем други дати. Прихвам от смях. Отменям резервацията. Правя я трети път. За щастие.

Междувременно си говоря със собственичката на къщата за гости. Тя също малко се обърква и на второто канселиране, ме пита дали съм сигурна какво искам, но с усмихнат емотикон. На третия път, транзакцията е отказана. Сменям картата. Готово. Отдъхвам си. И си се смея на ум.

Добре, обаче изведнъж имам прозрение, че предишния път, когато посетих това място, в къщата за гости предпочитаха да платя кеш, а не по банков път. И задавам въпроса как искат да им платя? Получавам отговор с безкрайни смеещи се емотикони и текст: „Вие вече платихте 3 пъти, но ако искате донесете и на ръка“. Трябва ми време да се сетя защо банковата ми карта отказа последната транзакция. Тотално изчерпах лимита ѝ за три резервации.

Това е класическа ситуация за т.нар. „ретрограден Меркурий“. Не толкова, че техниката те подвежда. В моя случай съвсем стриктно изпълни нареждания, които моят, иначе брилятен ум ѝ даде. Този период, който повечето хора хич не обичат, обикновено е изнервящ. Грешки след грешки, нетърпение, объркване, разминавания. Непрекъснато попадаме в ситуации, които сякаш крещят: „Колко си тъп“. Тъй като на всичко отгоре, съм Дева и планетата Меркурий ми се води „управител“, обичайно се счита, че ако другите зодиакални знаци го закъсват с ума и информацията, при меркуриевите хора може да го умножите по две и по три.

Имам привилегията да знам за „номерата“ на ретроградните планети от съвсем млада, когато още тези неща ги знаехме само моята най-близка тогава приятелка – астроложка и аз. Е, и още някакви други хора и астролози са ги знаели, но не съм ги познавала, така че не се броят. С годините, свикнах да не му се шашкам на този Меркурий, а да оставям да разбърква нещата както си иска.

Дори по едно време му се радвах, защото в този период обикновено прекарваш много добре с приятели от стари времена, а също така е приятно, а не дразнещо да се срещаш и със стари гаджета. Това е времето, в което довършвах изоставени проекти, написах и издадох първата си книга. Тогава питах моята приятелка: „Не е ли тъпо да правя премиера на връх ретрограден Меркурий?“. А тя каза: „Супер е. Ти я пишеш от 4 години. Идеално е за завършване. Това за теб не е нещо ново, а вече твърде старо. Сега е моментът да го освободиш“.

В днешни дни откривам още благини на ретроградния ход на управляващата си планета. И най-вече - излизането от контролиращия фактор на ума ми. Той обикновено знае, преценява, координира, взима решения. И после очаква от цялото ми същество да се съобразява с неговия план. Което често ме стресира и напряга. Често си казвам: „Измислих го, обаче защо си създадох толкова стрес?“.

Излизането от ума, объркването, капитулацията му като управител на моя свят, днес ме кара да се смея, да усещам нещо друго, супер мощно и разкошно. Да се оставя на потока. Да се смея на всички тези грешки.

И в този смисъл да се освободя от всякакъв вид „управление“. Меркурий може и да се води „управител“ на зодиакалния знак на човека, който съм, но душата ми няма управител. Умът ми може да се смята за „управител“ на решенията и действията, на човека, който съм, но душата ми няма управител. Тя избира единствено да изживява. И когато я оставя да избере изживяване и на най-тъпите, според ума ми, грешки, тя се смее. Търкаля се от смях.

Наблюдавам как смехът е най-доброто средство за освобождаване от всичко, което ни панира, стряска, обърква, натъжава или когато стигнем до задънената улица, наречена „не знам какво да правя“. Ситуациите се разрешават по някакъв техен си, непредвидим от теб начин, понякога се случват и онези неща, които наричаме „чудеса“. Слагам ги в кавички, защото не са никакви чудеса, а естествено проявление на собствената ни енергия, която ни служи. Когато излезем от стагнацията на решенията на ума, тя ни поема като вълна.

Има страх – да не се удавим, да не се ударим, да не ни се случи нещо лошо, но това, което се случва е само непредвидимо и в този смисъл, извън навика да контролираме всичко. Насладете се на таланта на ретроградния Меркурий да ви махне главата, доверете се на вълната и се смейте, дори и да ви преобърне така че да нагълтате малко пясък. Точно както правят децата.