Новите дрехи и старите убеждения

Пазаруваме със сина ми, по-генерална смяна на гардероба преди поредната му студентска година. Изпрани, изгладени тениски, подреждам ги. Той посяга да си облече една от тях, но се замисля за секунда: „Да си облека ли от новите или ще ги пазиш за куфара?“. „Облечи си нова, разбира се“.

Обичам новите дрехите да се носят веднага, не да се пазят за специален случай, бил той и нов учебен сезон. В главата ми зазвуча онази песен по текст на Стефан Цанев: „Носете си новите дрехи, момчета – падаме, както ходим, умираме, както спим. Въпросите на тая планета, я решим, я не решим... Но не казвайте: утре ще бъдем красиви. Не казвайте: утре ще бъдем щастливи. Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем... Ще обичаме утре, утре ще бъда любим“...

Още от Авторите

Спомних си и за баба ми, която все ми правеше забележка, когато си облечах някое ново долно бельо, когато не ми предстоеше друго, освен да се мотая у дома и да се мърлям на двора. Казваше: „Това си го пази за пред хора“. Знаете го този лаф, навремето нямаше откъде да се купува често ново хубаво долно бельо, особено пък за деца. Това си беше стока, която се намираше с връзки. И за големите жени беше така – хубавите сутиени и долно бельо бяха малко контрабанда от чужбина. Преди това пък, тези дрехи са се пазели наистина за специални поводи. Кръщенета, сватби, погребения. Или за вечеринките, в които младите момичета са излизали да се разхождат по Царя, да слушат плочи, да отидат на класически концерт с някой ухажор и после да вечерят в ресторант „България“. За София от младостта на моите родители говоря. Нямам информация за други региони. Така си е било, хубавото бельо се пазеше „за пред хора“. И така си е останал лафът. Освен това знам, че и до ден днешен, всички имат някое бельо, „за пред хора“, което кътат в шкафа.

Не е задължително да е дантелено или нещо по-перверзно, важното е да е ново, чисто, без размъкнати ластици. И то не непременно, защото ще се събличат, а за да се чувстват по-специално, празнично. Да отличат облеклото за празник и делник. В това има практичност, и логика, и етикет. Но някак ни приучава и да имаме едно поведение „за пред хора“ и едно друго, домашно, което може и да е мърляво.

Говорим си за...

Затова се радвам, че имането промения нещата. Не имането на пари, а предлагането на пазара. И възможността да възпитаме нов етикет към „домашното ни проявление“, а не само на онова – за пред хора. Днес не е чак такава драма да си купиш нови гащи, когато се размъкне някой ластик. Износването на дрехите вече не отнема години, равни на едно поколение, а две-три, до десет години. И аз имам дрехи за у дома, но те не са стари и размъкнати. За мен е важно да са ми удобни и приятни на вид. Да не са размъкнати и да стоят добре.

Днес имаме и добавена стойност на нещо, което преди не е било от такова значение. Енергията на предишното ти Аз, въплътено в дрехата. Това за някои може да е смешно, но все по-често се чува и за онези, които го вярват, то става трайно убеждение. Има дори куп рецепти как се изчиства чужда енергия от дрехи втора употреба, от това, че са ги пипали много хора или са залежавали по складове, преди да се настанят в гардероба ни. Пране с морска сол, с оцет, такива неща. Не ги знам всичките. Защото не ги практикувам.

Не пазарувам дрехи втора употреба. Предимно заради миризмата, която ми докарва неприятен спазъм. Емоционален. Имах преди време гадже, маниак на дрехи втора употреба. Имаше концепция, че при това свръхпроизводство и консуматорство, е важно да не инвестираш в нови неща. А в стари, запазени, солидни. В случая с дрехите, дори имаше леко снобската концепция, че могат да се намерят търговски марки, които иначе няма откъде да купиш. Не съм против тази концепция като цяло. Имам и приятелка – дизайнер, която умее да изнамира уникални неща по тези магазини. Имам и други приятелки, които направиха наистина много качествена селекция в техните бутици – втора ръка. Продавам и купувам на модерните базари за размяна на дрехи.

Но миризмата на дрехи втора употреба, неизбежно ми напомня за мисловния модел на онова гадже. За всичко – от световната политика, партньорството, избора на работа, до готвенето и пазаруването. Пълното отричане на лукса, асоциативното препращане на всичко ново към определението „дяволска работа“, новобогаташи, първенюта и прочее.

Знам, че тези асоциативни връзки са нерелевантни. Но хората сме си такива – когато отричаме нещо, добавяме към него и отрицанието на неща, които нямат нищо общо. За да има отрицанието ни стабилна основа и да не може да бъде разколебано. Същото правим и с харесването, но не чак с такава страст. Което пак ме подсеща за един лаф на баба ми от ония времена: „който пуши, пие, който пие, бие, който бие, убива“. От там и логиката: „Той пуши, ауу, ще те убие“. Обикновено в мисловните парадигми, се изпуска моментът, в който веригата към лошо развитие на една ситуация, може да обърнато в добро. Истината е, че подобни логически вериги са чиста глупост. Но по-важната истина е, че ако прикачим стара мисъл или убеждение към нова ситуация, губим възможността за нова опитност, за развитие, за преживяване на една ситуация от друга гледна точка. Губим собственото си разширяване, мъдрост и растеж.

Edna препоръчва
Блясък, който остава - новото ни любимо червило ROUGE DIOR LACQUER

Най-ценното, на което може да се научим, е да отсяваме зърното от плявата. Както ежедневно отсяваме дрехите в гардероба си, които днес ни се обличат, или не. Ако пазим някои от тях, защото са здрави и хубави, но облечем ли ги, почувстваме едно извиращо отвътре „не, не“, по-добре да ги освободим.

Това е по-добрата идея за освобождаване на дрехи от гардероба, отколкото критерият от колко време не сте ги обличали, дали са нови, запазени, стари, втора или първа употреба. Носете онова, което днес е в синхрон с представата ви за себе си. Не го пазете за утре.

Парите, консуматорството, световната конспирация нямат нищо общо с това. Нова е само всяка крачка, която правим в тялото, което населяваме отдавна. По тази логика, и с новата дреха, можем да направим избори, които вече не ни отиват, и със старата дреха можем да направим нова крачка, която да разгърне света ни по вълнуващ начин. Ако ще придаваме символика, това ми се струва по-добрата идея.

А старанието да имаме чисти, здрави и приятни дрехи и за у дома, подсъзнателно ни приучава да запълним и психологическата празнина между поведението „за пред хора“ и онова, с близките ни хора. В днешно време, тази хигиена на психиката ми се струва много важна.