Тя беше жена с минало, нелишено от бележки под линия

Преди известно време, приятел попита в социалните мрежи „Какво показва криенето на истинската възраст?“. Няма да коментирам, че тази формулировка е подвеждаща.

Във времената, в които „честността“ е издигната в култ, а „лъжата“ под формата на разнообразни илюзии, заблуди, убеждения и дори фанатизми все още царува на всички нива, формулировката на въпроса ми напомни на учителка в детска градина, която казва: „Деца, хайде сега да разобличим лъжците и да научим какво се крие зад техните мотиви“.

Edna препоръчва
Блясък, който остава - новото ни любимо червило ROUGE DIOR LACQUER

Сигурно щях да подмина и да не се закачам за провокацията, ако не бях видяла отговори на жени, които много уважавам и чието мнение изключително много ценя. Бяха се „хванали на въдицата“. Отговаряха на въпроса вярно. Учителката веднага им пишеше шестици. Ще цитирам някои от отговорите за шестица: „Комплекси, несигурност, страх от смъртта“; „Глупав опит да се бориш с времето“; „Най-вече комплекси и суетност! Ти си на толкова, колкото си! Как изглеждаш е друго нещо, ген, стил на живот и светоусещане!“.

Като цяло това са отговори, които отиват на времето, в което демографските показатели са категорични, че продължава процесът на намаляване и застаряване на населението. По официални данни към края на 31 декември 2017 г., „с нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната“. Става все по-нормална перспектива за една жена на 40 да не е преполовила живота си. Да изглежда зашеметяващо добре и да може да си го позволи. Да започне да си задава въпроса какво отива на годините й и как да го презентира. Аз съм си купила фанелка с надпис: I don’t know how to act my age. I’ve never been this age before (Не знам как да се държа съответно на възрастта си. Никога не съм била на толкова).

Много добре помня собствената си арогантност, когато бях около 25 и трябваше да пиша анотация за книга със секс-съвети за жени над 40 за женско списание. Изглеждаше ми малко като: „Кого лъжат тези автори? Има ли живот след смъртта?“. Но истината е, че тогава имах много повече комплекси, отколкото когато тръгнах по пътеката на 40-те. Невероятно ми олекна, че вече няма да ме приемат като „малката“. Имах дори период, в който изпадах в суетна еуфория - гордо казвах на колко години съм, а разни хора облещваха очи и казваха „Абсурд, не е възможно. Мислех че не си на повече от 27“. Честно си признавам, използвах факта, че не изглеждам над 40 като оръжие за надмощие. За фукане. Но и това ми мина. Суета на суетите има и в двете неща. Апропо, комплекси – също.

Да, имам комплекси. И много ги уважавам. Те са различни от комплексите, които имах на 20, по време на 30-те развих други, 40-те ме обвързаха с по-различни тревоги. По-скоро свързани със социален статус, отколкото с това дали някой мъж ще ме прецени като стара за любощенските си подсети. След 45 настъпи периода на другото голямо олекване. Радост, че не притежавам социален статус, който да е лепнат като гербова марка за мен и с който да се съобразявам, когато взимам следващите си житейски решения. И поглед назад, който ме кара да се усмихвам доволно, че някак съм успявала да живея в страстта си, докато се притеснявам и тревожа над отговорите на въпросите, които ми задаваха демоните на моите комплекси.

Но да се върна към началото на текста и верните отговори на жените. Кълна се, аз бих дала същите отговори преди 4-5 години. Но ще ви кажа и защо. Поради същата тази суета, че по една случайност генът и структурата на тялото ми придават по-младежко излъчване. Това не е моя заслуга. Разбираш го, когато започне да се обажда лумбагото, нищо че си изглеждаш като момиченце. Но както и да е. Истината е, че след периода на фукнята, започнах да крия възрастта си, за да спра да чувам: „Е, не ти ли е неудобно?”. И не съм изключение.

Имам приятелка, която дори си беше направила две фалшиви копия на някаква важна диплома, която виси в офиса й за авторитет. В началото на кариерата й, си беше увеличила годините, за да не я приемат несериозно, че е толкова млада, а отговаря за толкова сериозни и важни неща. След време изработи нова, в която е по-млада, за да не я мислят за шеф, който не е в течение на модните тенденции в бранша й. От нея научих, че от една възраст нататък, на рожденните си дни жените трябва да слагат само една свещичка на тортата си. Защото стават „на още една“. Впрочем, това е една от най-умните жени, които съм срещала. Когато станахме по-близки, тя ми каза: „Хората не се пристрастяват най-много към близките си, а към клишетата. Заради тази вярност към клишетата, са готови да предадат и най-любимите си хора. Но играта е такава и ако искаш да вървиш напред в професията, трябва да си избереш доброволно клишетата, в които те да вярват. Така е с всеки бизнес. Личният живот е друго. В него е по-добре да си откровен до болка. Иначе ще остарееш много бързо“. Тогава ми показа и двете различни дипломи, които висят гордо на стената в офиса й.

Още от Авторите

В този ред на мисли, табелката с информацията за годините е малко като титлата „доктор на науките“. Важна е в определени среди, но сред твоите приятели и близки хора не е нещо съществено. На колко години съм има право да ме пита доктор и работодател. Всички други питат, за да ме преценят по някакъв критерий, според клише, което ще ме подреди в някое „чекмедже“. Честно казано, мразех да чувам този въпрос и на 20. Заради обичайното снизхождение в стил „още си млада и зелена“, „не ги разбираш работите, ще видиш като пораснеш”, „не мислиш за бъдещето си”, „нямаш нужната квалификация”, както и противното котарашко облизване на по-възрастните мъже: „о, нимфетка“... С напредването на женската възраст, чекмеждетата, в които те подреждат стават други: „о, стара е“, „чудесно, ще се грижи за мен като мама“, „тази много ги разбира нещата, по-добре да не се занимавам с нея“, „квалификацията й изисква да й плащаме повече, няма ли някоя студентка за тази работа“.

Но странното в отговорите под въпроса на моя познат, е че жените, които осъждаха посестримите си, които не предпочитат да споделят открито годините си, бяха повече от мъжете. В този ред на мисли, моята номинация за шестица е на един мъж, който написа, че криенето на истинската възраст показва „Богат житейски опит“.

Напомни ми за едно описание от книга на Труман Капоти: „Тя беше жена с минало, нелишено от бележки под линия”. Бях много млада, когато го прочетох, но знаех, че точно такава жена искам да стана като порасна. И май станах. Впрочем, благодарение на различните видове комплекси през годините. А не заради клишетата на ценности, за които не съм била дорасла, поради липсата на натрупан житейски опит.

И като цяло, етикетът да не се пита жена на колко години е, не е измислен случайно. Жената е древна и вечна. Дори когато е на осем и половина.