Ива Екимова
Свръхамбициозен родител е най-големият ми страх в процеса на възпитанието.
Децата са дар. То и затова моeто се казва Дара.
Всички майки-културистки, разбирай, културни, които имат 1+ деца, ме изпълват с искрено възхищение, защото то едно дете си е предизвикателство, но 2, 3 и повече си е форма на героизъм и който ме обори – секс да не види. За секса друг път.
Мога да постигна две и да живея с двеста, но знам, че най-важното в живота ми е детето.
На първо място здравето и доброто му психическо състояние. Следващото в списъка с приоритети не е шахът, леката атлетика, тенисът, футболът, френският и други, но е близо.
Следващото е образованието му. То ски и тенис ще си ги научи така или иначе, но езици, култура, книги и други, ако не го насърчавам и подтиквам да поглъща, ще е повече от безразсъдно да ги оставя на собствената му воля.
Знам за теориите, в които прекарваш всяка свободна минута с детето си, но като стане на 11, започва някак да те отбягва. По негови си вътрешни причини. Я си му твърде закрилящ, я твърде обсебващ, а ако си малко известен, се превръщаш в семеен враг номер едно.
Виж, като наближат матурите, играта се обръща в твоя полза. Много е просто. То иска да влезе, в която гимназия си е намислило и се започва едно телефонно родео – най-добрите школи, най-качествените частни учители, най-добрите ментори, най-точните тестове за кариерно развитие. Тъкмо защото родителските ми амбиции са сведени до едно простичко желание – детето ми да е щастливо.
Шансът да случа на добър учител в училище е голям – факт! Защото днес учителите инвестират в развитието си, в научаването на нови техники за преподаване и сближаване с децата и всеки, който твърди обратното ще срещне не просто гадното ми логорея, а и някои други неща, които са описани много ясно в наказателния кодекс.
И така започна моят личен тръст в търсене на най-доброто, в което детето ми да се чувства спокойно, вдъхновено и мотивирано. Седми клас е структуроопределящ в следващите пет години и всичко, което е от значение, е да се работи усърдно в полза на устойчиво развитие, усвояване на знания, олимпийско присъствие във всички тестове, пробни изпити, олимпиади по каквото там е важно, за да продължи амбициозното ми наследство да се бори на полето на образоването, оборудвано с най-качествения арсенал от знания и увереност.
До... матурите, които всяка година променят правилата, формулировката и други неизвестни, които неподготвеният тийнейджър трябва да решава в стил Беър Грилс.
В целия този курс по образователно оцеляване научих много за детето си:
1.Здраво стъпило на земята, детето успява да запази самообладание в много по-голяма степен от мен
2. Има ясна преценка за качеството на учителите и ги подбира така, че да постига резултати
3. Знае много добре как и какви стъпки да предприеме по пътя към успеха
4. Движена е от амбиция, която със сигурност не е наследила от мен
Или просто матурите са опиат, подтикващ малките същества по собствен път, който някъде дълбоко в сърцата си знаят, че трябва да следват! За да се превърнат в успешни, щастливи и образовани човеци!
Прочетете още от Колонката на Ива Екимова в Edna.bg:
Сексапил в особено големи размери
Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.
