Къде са децата?

Ива Екимова
Снимка: Александър Михайлов/Love Style

„Какво прави детето?” е един от дежурните въпроси, които собственият ми родител задава, когато ме потърси по телефона.

„В стаята си – учи”. Това е първосигналният отговор. Истината е, че съвсем не съм сигурна дали прави точно това.

Тази година ѝ предстои тежък избор, който ще предопредели бъдещето ѝ за дълъг период от време напред. Тя е съвестна и упорита, преследва поставената цел и вярвам, че действително е посветила времето си на бъдещия успех. Ето защо вярвам, че не съм излъгала много, предполагайки, че прави именно това.

Въпреки увереността в заниманията на дъщеря ми, се опитвам да приближа стаята максимално тихо, за да проверя дали наистина учи. В секундата, в която отварям вратата, виждам как оставя телефона върху нощното шкафче с онзи гузен жест и поглед, от който веднага ми става ясно, че е прекарала последните поне 15 минути чатейки или говорейки с приятелите си от другата страна на дигиталното пространство.

Започва разправия, от която резултатът е минус един телефон и сърдит тийнейджър, на който за пореден път припомням ценностите, бъдещите творчески планове и очертавам една не розова картинка, в която безпросветните и необразованите чатъри живеят изключително труден, за сметка на това безинтересен живот.

Когато всичко притихва и мирът е възцарен, а заниманията по математика и литература възстановени, домашното написано и задълженията сложени в планови порядък, тя решава да излезе. Давам ѝ джобни и питам какво ще правят.

Отговорът, който получавам, разбира се, не ме удовлетворява, защото изобщо не съм сигурна, че ще правят тъкмо това, но се примирявам и решавам, че една разходка в парка, в крайна сметка е безобидно следобедно занимание.

Разказаното в разнородни компании на родители с деца на сходна тийнейджърска възраст никак не ми дава спокойствие по отношение на техните занимания извън дома, но решавам да се доверя на дъщеря си и на собствената си интуиция и да чакам търпеливо да се прибере, когато разходката или каквото там правят приключи.

Докато седя на прозореца със свито сърце и се въздържам да не започна да звъня по телефона на равни интервали, си давам сметка, че нямам никаква представа какво прави детето ми, когато е извън обсега ми на видимост.

Мисля си за съвместното каране на колело, ски ваканциите и плажните приключения, когато беше на 5, после на 6, след това на 7 и как всичко се промени, когато стана на 12.

Днес дори на кино не можем да отидем заедно, защото ни привличат не само различни филми, а и различни компании.

Отчаяните ми опити да я провокирам да прочете книгите на моето тийнейджърство катастрофират във въпроса ѝ: ”Знаеш коя е любимата ми авторка!?”

Честно казано знам, но някак, не искам да повярвам, че ще израсне, без да е прочела „Вино от глухарчета”, „Повелителят на мухите”, „Големите надежди”. Знам, че и до тях ще стигне в един определен момент.

Изглежда и с това трябва да се примиря. Стига ми тая награда да я обичам безусловно и да благодаря на Бог, че е толкова съвестна, отговорна и ученолюбива.

Засега!

Прочетете още от Колонката на Ива Екимова в Edna.bg:

НЕделя, НЕ като всяка друга

Само още Edna нощ...

Събуди се!

Сексапил в особено големи размери

Селфи във фитнеса

Виртуален секс

Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти