Веднъж със сина ми, преди около 5-6 години, седяхме на ръба на гърба на дивана обърнати към прозореца, подпрели крака на перваза. Облегнати един на друг решихме да погледаме снега. Валеше на големи парцали и трупаше бяла тишина.

И в тази тишина ние си казахме толкова неща…

После си ги казахме и на глас – всеки по своя начин. Какво е видял и изобщо какво ще запомни от този момент.

Бях сигурна, че това е едно от нещата, които ще помня цял живот.

И до ден днешен е така. Винаги, когато от небето завалят бели красиви парцалчета, тази картина и ние на фона й, изплува в съзнанието ми. И ми е хубаво. И ми е топло. Нищо, че навън минусовата температура сякаш не е на същото мнение.  

Години по-късно, вече ученик, той се върна с шестица по литература. Тя не е от най-лесните му предмети. Сподели, че е имал съчинение, в което е трябвало да опише зимна картина – за снега, за снежната покривка, на какво му прилича и прочие. Учудих се на умението му да използва думите като толкова изразителни и красиви средства каквито никога досега не бях забелязвала в негови съчинения.

И тогава той сподели, че споменът от онази картина му е помогнал да пише така. Попитах го как така си спомня този момент. Отговори, че е било много красиво и винаги ще го помни.

След първата среща с майка ми запомних на какво мирише. Тогава тя се запозна и с децата ми. Следващите пъти, когато идваше не използваше същия парфюм. Подари ми го наскоро, 8 месеца по-късно.

Когато сина ми се прибра от училище, ме попита: „Да не би баба да е тук?“. „Не за съжаление“ – отговорих, - „но скоро ще дойде“. Предположих, че му е станало мъчно за нея и го прегърнах. Даже бях забравила, че съм сложила за първи път от „нейния“ парфюм. „Просто миришеш на нея“ – отговори той…

Аз и сега запомням много неща само по този начин – чрез сетивата си. Както децата.

Спомням си като дете как изкарахме столчета в градината на село след дъжда и поседяхме там с една моя по-голяма братовчедка. Тя ми каза, че просто иска да се наслади на мириса тревата. Оттогава ми се е случвало да се навеждам, за да вдъхна аромата на почвата, особено след дъжд. Обичам този мирис на мокра почва и трева. Носи ми усещането за свежест, надежда и пролет. Не само за природната чистота, а и за чистотата на човека, с който съм я споделила тогава.

Такива спомени има всеки от нас – за мириса на прясно изпечен хляб, окосената трева, за цветята от градината, за гозбите, с които е отраснал, топлите курабийки, за какво ли още не…

Центровете на обонянието и паметта ни са толкова близко разположени, че при всяко усещане на познат аромат си спомняме някаква случка.

Същото е сигурно и със зрителната ни памет, както и със слуха и другите ни сетива. Сетивността е наш верен приятел, затова ако искате да запечатате красив спомен – използвайте всичките. И научете децата си да ги използват като обръщат внимание на детайлите. Това би било полезно в много направления.  

Замирисва на Коледа.

Колкото повече детайли забелязваме и помним – толкова повече вълшебни моменти складираме, по-пълни със стойност и по-чувствителни ставаме за красивото, по-светли са сърцата ни.

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.

Още от Светла Иванова:

• 2 неща, които искам да променя в себе си и още толкова, които явно не искам

• Да се виждам по-често с приятелките ми или не?

• Как се научих да живея с радост (100% проверена формула за щастие)

• Имам поща

• Трима мъже, на които искам да приличам

• Роди ме, мамо, с късмет!