Какво помнят децата?

Светла Иванова
Снимка: Edna.bg

Веднъж със сина ми, преди около 5-6 години, седяхме на ръба на гърба на дивана обърнати към прозореца, подпрели крака на перваза. Облегнати един на друг решихме да погледаме снега. Валеше на големи парцали и трупаше бяла тишина.

И в тази тишина ние си казахме толкова неща…

После си ги казахме и на глас – всеки по своя начин. Какво е видял и изобщо какво ще запомни от този момент.

Бях сигурна, че това е едно от нещата, които ще помня цял живот.

И до ден днешен е така. Винаги, когато от небето завалят бели красиви парцалчета, тази картина и ние на фона й, изплува в съзнанието ми. И ми е хубаво. И ми е топло. Нищо, че навън минусовата температура сякаш не е на същото мнение.  

Години по-късно, вече ученик, той се върна с шестица по литература. Тя не е от най-лесните му предмети. Сподели, че е имал съчинение, в което е трябвало да опише зимна картина – за снега, за снежната покривка, на какво му прилича и прочие. Учудих се на умението му да използва думите като толкова изразителни и красиви средства каквито никога досега не бях забелязвала в негови съчинения.

И тогава той сподели, че споменът от онази картина му е помогнал да пише така. Попитах го как така си спомня този момент. Отговори, че е било много красиво и винаги ще го помни.

След първата среща с майка ми запомних на какво мирише. Тогава тя се запозна и с децата ми. Следващите пъти, когато идваше не използваше същия парфюм. Подари ми го наскоро, 8 месеца по-късно.

Когато сина ми се прибра от училище, ме попита: „Да не би баба да е тук?“. „Не за съжаление“ – отговорих, - „но скоро ще дойде“. Предположих, че му е станало мъчно за нея и го прегърнах. Даже бях забравила, че съм сложила за първи път от „нейния“ парфюм. „Просто миришеш на нея“ – отговори той…

Аз и сега запомням много неща само по този начин – чрез сетивата си. Както децата.

Спомням си като дете как изкарахме столчета в градината на село след дъжда и поседяхме там с една моя по-голяма братовчедка. Тя ми каза, че просто иска да се наслади на мириса тревата. Оттогава ми се е случвало да се навеждам, за да вдъхна аромата на почвата, особено след дъжд. Обичам този мирис на мокра почва и трева. Носи ми усещането за свежест, надежда и пролет. Не само за природната чистота, а и за чистотата на човека, с който съм я споделила тогава.

Такива спомени има всеки от нас – за мириса на прясно изпечен хляб, окосената трева, за цветята от градината, за гозбите, с които е отраснал, топлите курабийки, за какво ли още не…

Центровете на обонянието и паметта ни са толкова близко разположени, че при всяко усещане на познат аромат си спомняме някаква случка.

Същото е сигурно и със зрителната ни памет, както и със слуха и другите ни сетива. Сетивността е наш верен приятел, затова ако искате да запечатате красив спомен – използвайте всичките. И научете децата си да ги използват като обръщат внимание на детайлите. Това би било полезно в много направления.  

Замирисва на Коледа.

Колкото повече детайли забелязваме и помним – толкова повече вълшебни моменти складираме, по-пълни със стойност и по-чувствителни ставаме за красивото, по-светли са сърцата ни.

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.

Още от Светла Иванова:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти