Да се виждам по-често с приятелките ми или не?

Светла Иванова
Снимка: Edna.bg

Светла Иванова

„Трябва да отделям повече време за приятелките/приятелите ми!“

Това го казват заетите хора.

Докато е ангажиран обаче, никой не започва да го прави.

Защото няма време.

И няма и нужда от толкова приятели. В този момент.

Една вечер в месеца – да, но повече – защо?

Казват го и хората, на които им липсва това да говорят на работното място, вкъщи, да общуват пълноценно с най-близките си. Хората, които се чувстват като зациклили на едно място.

На които им се е доклюкарствало, досподеляло, дооплаквало, дооплювало или се чувстват неразбрани у дома и предпочитат старата форма – сподели на приятел, отколкото на психиатър…

Да, хубаво е да се събираш с приятели, но ако го правиш много често, ще изместиш фокуса върху ергенския си живот и купона (независимо дали си семеен, или не), а не върху ежедневните ти задължения и работа.

С риск да обидя някоя приятелка заявявам, че времената се променят. Преди общувахме „на живо“ по-често, но първо нямахме семейства, нямахме телефони, видео връзки и всякакви други форми за контакт. Освен това - животът ни се променя – това да се виждаме през няколко дни без повод сега не е най-важното. Всяка живее свой собствен живот, защото така си е избрала и съвсем нормално – мъжът в него да е иззел функцията и на приятел, с който да споделя. Не може да се виждаш по-често с приятелки, отколкото с мъжа си, нали? Или може?

И не е естествено да поддържаш връзка с много приятелки. Или е?

Но колко енергия ще ти отиде да им разказваш всичко, което ти се случва? Ще има ли за какво да говорите и то с часове, без да приказвате празни приказки? Или поне без да сте на една вълна. Да имате обща тема – я работа, я деца, неразбирателство или любовно разочарование…

И да напомня - говорим за празните приказки, а не за онези вълнуващи разговори, в които е замесен хубав филм, концерт, изложба, книга, нов проект или разтърсващо преживяване, с две думи нещо, което си струва да бъде споделено… Или просто да е минало доста време и наистина да искате да разберете кой как живее, справя ли се, да поискате съвет или да окуражите…

Общуването е обмяна на информация и енергия, но празното и ненужно бръщолевене е хабене на енергия.

Затова си мисля, че дългото, често събиране и непродуктивно бръщолевене без тема или повод с приятелки е напълно излишно и изтощаващо действие.

Говорилнята няма да ти даде емоция, а ще ти изпие енергията. По-добре един телефонен разговор, който винаги можеш да прекъснеш… Така както можеш да спреш да четеш този текст ето тук.

Когато е налице много говорене с малко съдържание, това не води до нищо продуктивно, нали?

Да, не винаги трябва да търсим изгодата в общуването, но припомнете си един от предишните ми материали за въпроса „Това носи ли ми радост?“. И ако ви прави щастливи да се хабите напразно, никой не може да ви забрани щастието дори и в този вид. Но ако не виждате смисъл, по-добре го избягвайте. Особено ако някой ви засипва и обсебва с неговите емоции. Рискувате да се напълните като кошче за боклук с много различни временни емоции, които нямат нищо общо с вашата душевна чистота. И после пак ще търсите къде да изхвърлите това кошче като един порочен кръг без изход.

В желанието си да разтоварим излишната енергия с много приказки, избягваме истинските чувства.

Затова по-добре да се срещаме по-рядко, а когато го правим, да говорим за това как в действителност се чувстваме, вместо да се впускаме в дълги описания на това какво ни се е случило през седмицата, да изреждаме безброй подробности и да си губим времето.

Е, все пак да не забравяме, че хората сме различни. И ако на някой това да говори много, му действа добре, ще го прави. С причина или без причина. Но поне може да се замисли дали и на човека отсреща действа по същия начин.

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.

Добави ни в предпочитани източници в Google

Най-нови

Хороскоп за деня

Какъв е твоят асцендент

Edna пита · Интервю с...

Оферти