В предишния ми текст (припомнете си го тук) обещах да споделя как направих един мой ден различен.
Основната ми идея беше, че когато ви е криво, може промените това, като вземете решение да дадете по нещо на всеки, който мислите, че ще срещнете по пътя си.
Задачата невинаги обаче е много лесна и удобна. Защото не е лесно да се организира един такъв ден.
За целта е нужно да ходите на работа, да имате уговорени срещи или просто постоянен кръг от хора, които знаете, че със сигурност ще срещнете.
Нека обаче сме реалисти. Няколко са причините да не се получи.
Първо - как в крив ден, в който сте си останали вкъщи по пижама, ще срещнете толкова хора? И ако нямате настроение или дори средства, как пряко сили да тръгнете да правите подаръци?
Втората по-основна причина за провал е, че идеята не е да станем досадни или странни в очите на хората. Не може само защото сме си наумили нещо да хукнем да търсим и предлагаме услугите или подаръците си, когато на другите не им е до това. Точният и удобен момент е много по-важен и ценен. Той сам ще ви подскаже кога е, но за това по-късно.
И най-важното – малко ще е глупаво, ако само за ден сме решили да сме различни, да се раздаваме и да правим добро, а утре пак да сме си същите. Това би имало обратен ефект. Промяната трябва да идва отвътре, да стане като хубав навик и начин на мислене.
И понеже обещах, ще ви разкажа за някои дребни, спонтанни жестове, за които се сещам. Случиха ми се между предишния и този текст, без дори да съм ги планувала. Сигурна съм, че и вие имате много такива примери.
Като всяко второ дете, дъщеря ми не всеки път става с желание, за да отиде на детска градина. Но знам, че много обича да подарява подаръци. В един такъв ден просто преди детската градина се забавихме малко, за да нарисува рисунка на леличката и още малко, за да минем през цветарския магазин за саксия с цветенца за учителката ѝ. Кой е казал, че учителите трябва да получават букети само за първия и последния учебен ден? Неслучайно избрахме саксия с живи цветя. Така следващите дни, ако цветята останат там, и тя, и другите деца ще могат да се грижат за тях и ще имат още една причина да отидат с радост до градината.
Не само децата подаряват букетчета и рисунки на майките и учителките си. Когато взех дъщеря ми, аз също ѝ поднесох малко спретнато букетче и картичка, нарисувана от мен. По-вълнуващи са онези спонтанни жестове-изненади, за които не сме чакали определен повод.
Друг един ден, когато лавандуловите ми сладки станаха сполучливи, не можех да не ги споделя с хората, които идват на йога при мен. А лавандуловият чай и ароматното масло от лавандула за всеки един от тях разчупи студения майски ден. Ей така, за настроение.
Вчера, един човек от блока помогна на сина ми да си оправи телефона. Той пък му занесе от топлия кекс, който направихме за него.
Преди няколко седмици жената, която се грижи за блока ни, неуморно намери време да ми помогне да си присадя орхидеите – просто така. Решила съм да ѝ подаря най-хубавата веднага щом цъфне. Тя още не знае, защото обикновено сутрин бързам и не излизам с цвете под ръка, но съм сигурна, че скоро ще я зарадвам. Заради това, което прави, заради усмивката ѝ, заради това, че винаги ни пожелава „Приятен ден“.
Днес денят ми е по-свободен. Ще имам време да сготвя няколко неща. Следобед ще излезем в градинката до нас с децата ми и ще занеса буркан от домашната ми супа на една приятелка. Ако тя е била на работа цял ден и не е имала възможност да сготви за нейните деца, си мисля, че няма по-хубав подарък от това.
Преди една неделя в часа ми по йога се оказа, че има три именници – Рали, Роси и Явор. Не очаквах, че ще споделят празника си с мен и всички останали в студиото и не бях подготвена. Точно преди да отида на работа обаче бях минала през аптеката и си бях взела само три неща – сапун с рози, лак за нокти и етерично масло от кедър за залата. И сега ми кажете, че няма случайности. С такава радост се разделих със тях! Рози - за Роси, кедър - за Явор и лак – за Рали, която за първи път видях без лак на ноктите.
Преди няколко седмици ми се обадиха за благотворителен търг, в който трябваше да даря няколко мои неща. С такова удоволствие го направих. И не само аз. Много мои приятели също се включиха.
Изводът - когато човек иска да прави добрини възможностите са безкрайни. Понякога сами те намират и сякаш ти дават знак, стига да искаш да го видиш. Дали са малки, или големи жестовете не е определящо. Важното е да са от сърце!
Сигурна съм, че и занапред всеки от нас ще има или ще си търси поводи да зарадва околните. Какво по-хубаво от това?
Сигурна съм и че ще се сетя коя моя приятелка би носила с удоволствие тази чанта, до която аз все не стигам. Ще се появи и бебе, на което е нужно бяло използвано креватче с матрак или старата ни, но запазена детска количка. Ако вие се сещате за такова пишете ми...
Прочетете още от Светла Иванова:
Една жена, почти на 40: двете най-важни правила
Детайлен или досаден – в това е въпросът
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
