Случвало ли ви се е да изпитвате апатия към всичко и всички? Дори за ден. От онези потискащите дни, в които нищо не се случва. Времето сякаш е по-мрачно и ви подтиква все към диванчето. Ровите в интернет безцелно, докато не се усетите как сте пропилели поредните няколко часа.
Телефонът не звъни, а дори и да го прави на вас просто не ви се говори. Вместо да си отваряте устата отбивате номера със смс-и за по-лесно. Отлагате срещите си. Днес просто не е вашият ден.
Отдавна сте мечтали да останете до късно по пижама, да почетете книга, да свършите няколко набелязани неща, а сега, когато имате цялото време на света нищо не ви се прави или не се сещате какво.
Държите се така, все едно сте болни и нищо чудно да искате да се разболеете поне, за да имате оправдание. (Винаги предпочитаме да се подсигурим с оправдание.)
Ако имате възможност, не отивате на работа или се влачите с такова нежелание, сякаш сте безгръбначно влечуго. Раменете ви са увиснали, а усмивката (ако ви се налага да я показвате) ви стои толкова изкуствено, сякаш не е вашата. Носите се по течението на ежедневните си задължения и сякаш никой не ви обръща по-специално внимание. А и вие не си давате зор да накарате някой да се чувства специален.
И така. Как да направим този ден различен?
Ами, направете нещо различно! Вземете решение да дадете по нещо на всеки, който мислите, че ще срещнете по пътя си.
Един от начините това състояние да не се задълбочи е да дадете на хората около вас това, от което вие ИМАТЕ нужда.
Ако имате нужда от внимание – дайте внимание. Ако имате нужда от любов – да дадете любов. Ако имате нужда от повече пари, а сте останали с няколко стотинки в джоба – дайте ги на някой, на когото ще му свършат работа. Като хората, които срещате на път за работа и ви молят за стотинки, свирят в подлеза или просто чакат вашите стотинки да им решат проблемите.
Другият начин е да изберете да дарите нещата, от които НЯМАТЕ нужда.
Не просто да се отървем от боклуците си, старите списания и дрехи в контейнера (въпреки че и това ще ни се отрази добре), а да го направим съзнателно, за да послужат на някой. Разгледайте старите си дрехи, чанти, детски играчки или други вещи и помислете кой би им се зарадвал. За вас може да са стари, но за някой друг не са.
Никак не е нужно това, което давате да е скъпо. Понякога може да ви коства само малко труд и време, да ви струва стотинки, един смс, с който да помогнете на някой в нужда, да пожелаете приятен ден, да направите комплимент или просто да благодарите.
Помислете върху това. Знаете, че мисълта има могъща сила. Особено, когато пожелавате добро. Дори само да започнете да мислите с какво да зарадвате някой веднага ще промените състоянието си.
И най-важното – сигурна съм, че ще измислите!
П.П. Това не са празни приказки. Другият път ще си запиша и ще ви разкажа какво аз съм направила в един такъв ден.
Още от Светла Иванова:
Една жена, почти на 40: двете най-важни правила
Детайлен или досаден – в това е въпросът
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
