Измамното затишие на думата „завинаги“

Измамното затишие на думата „завинаги“
Снимка: Thinkstock

Добромир Банев

Всеки сам по себе си е вселена, в която гравитират планети, греят звезди и зеят черни дупки. Моментът на отчаяние или на възторг е поредният Голям взрив, след който пръснатите парчета се събират в нещо, което наричаме ново начало.

Началото на края винаги вещае сътворение, в което отново доказваме способността си да оцеляваме.

Рано или късно настъпва мигът на съмнението в любовта, в приятелството, в красотата. Винаги ще има нещо, от което не сме доволни. Непрекъснато сме водени от инстинкта да искаме повече и да очакваме по-добри времена. След бурите настъпва измамното затишие на думата „завинаги“, докато не последва новото бедствие.

Любовта е многолика, затова е трудно да бъде запомнена в един единствен миг. Приятелството е изпитание за собствените ни добродетели, докато се опитваме да запаметим красотата на самия живот.

g
Снимка: Thinkstock

Правим разбори, претегляме аргументи „за“ и „против“, вадим поуки от грешките на младостта, за да изпитаме наслада от мъдрост, каквато отива на годините, които носим върху раменете си. Съдбата е неподвластна на „искам“ и „трябва“. Нищо извън онова, което лично сме преживели, няма значение, защото не ни е дадено да наблюдаваме света обективно с очите на Бог.

Ние до един сме богове за самите себе си. Ад и рай, в които избираме отровните плодове и горчивото вино за трапезата, която слагаме в чест на останалите – на онези, станали част от живота ни по една или друга причина.

В името на (не)самотата с усмивка посрещаме аплодисментите и гневните освирквания. Рано или късно научаваме, че краят е логичен финал на представлението. Прологът е неизбежен като книга, която ни предизвиква да прочетем. Такъв е животът, такава е логиката на вселената, в която вървим напред, докато планетата се върти точно в обратната посока.

g
Снимка: Thinkstock

С годините разбираме, че смисълът се състои в толкова безсмислени неща! Точно те ни правят щастливи, точно те ни зареждат с оптимизъм. Да бъдеш щастлив, е привилегията да си познал големите радости от малките жестове на другите – на боговете, които може и да не са те канили на масата си, но са ти подарили усмивка или са подали радушно ръка за поздрав.

Последният Голям взрив е обещанието, че грешките могат да бъдат поправени, а обидите – простени. Затова е вълнението всяка сутрин, затова е удовлетворението вечер, секунди преди да заспим.

Отчаянието е грозно ушитата дреха, която виждаме с отражението си в огледалото. Докато царят е гол, жабите чакат своите принцове на бели коне. Знаем, че нещо все ще се случи и че би трябвало да е за добро.

Поне така трябва да бъде, когато новото начало слепва парчетата на надеждата едно по едно.

g
Снимка: Thinkstock

Още от Добромир Банев:

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти