В парада на чувствата любовта е кралицата

10.02.2019 13:00

Загубиш ли любовта в сърцето си, губиш всичко. Смисълът е да раздаваш, да бъдеш полезен за някого. Егоизмът е страшният кошмар, който ни обрича на самота, непосилна за обичайното ни битие на хора.

Да живеем живота си, е възторгът на интелекта, а той се храни единствено от любовта. Всяка прочетена книга е крачка напред към разбирането на другия. Всяка хубава песен подсилва стойността на думите, които изричаме, за да обозначим обичта си към някого.

Лекомислието наранява самите нас. Голата самоувереност ни препъва по пътя, който трябва да извървим, за да достигнем до душата на човека, с когото искаме да преживеем дните си. Нещата трябва да се случват постепенно, като упоритостта се свежда до нуждата обектът на нашите желания да проумее, че любовта не е фалшива като дрънкулка, купена от панаирджийска сергия.

Няма рецепта за това, как да се влюбиш. Но влюбиш ли се, всичко придобива значението, което придава неповторимата възхита от самия живот. Започваш да вярваш в себе си повече, започваш достойно да отстояваш правото си да обичаш, защото споделената любов е най-голямата привилегия, която времето може да предостави.

Влюбената душа не познава омразата. Дори да е закодирана дълбоко в нас, омразата се свива на кълбо в най-тъмния ъгъл, където заедно с останалите лоши емоции е обречена на забрава. Изтъкани сме от противоречия, които само любовта може да тушира. Нейна е честта да носи короната в парада на чувствата.

Любовта е посредникът между нас и света. Тя ни прави благородни, тя ни прави добри хора, защото добротата е невъзможна, ако няма с кого да споделяш часовете, ако няма заради кого да се справяш с трудните моменти, без които не бихме могли да оценим красотата на собственото си съществуване.

Не е нужно да напишеш стихотворение, ако сърцето ти вече познава лиричните отклонения на съдбата. Не е нужно да нарисуваш картина, ако вече имаш окото на художник, наблюдавайки другия, докато спи, докато се храни, докато се усмихва... Ние всички сме творци и сами пишем романтичните си истории. Затова трябва да се научим да виждаме, когато гледаме в нечии очи.

Благодарността е най-естественото състояние на влюбените хора. Ето защо не трябва да забравяме, че без другия сме нищо. Да упражняваш вдишване и издишване, е досадният инстикт да съществуваш.

Истинският живот е възможен чрез вдишването и издишването на другия, без когото не би могъл да си представиш самия живот. В това се състои красотата. Именно това прави любовта кралица.