Докато се ослушаш, пътят на живота ти се оказва преполовен. Хората, които си възприемал като крадци на време, изведнъж придобиват друго значение. Същественото се проявява с опита. Разочарованията и разделите отварят очите, които се научават не само да гледат, но и да виждат.
Разбираш, че в рутината няма нищо лошо. С времето някои неща остават неизменно важни и това е част от усещането да си жив. Начинът, по който пиеш кафето си. Разговорите, които водиш по телефона с близки приятели в седем вечерта. Позата, в която заспиваш вечер, докосвайки с гръб тялото на човека, когото обичаш. Дните са изтъкани от навици, без които няма да бъдем това, което сме.
Водени от инстинкта си да оцеляваме, трупаме грешки, извършваме необмислени действия, но повечето от тях са простими. Да стовариш вината за каквото и да било върху другите, е проява на егоизъм. Да си сляп за чуждото нещастие, те обрича на нещастие. По тази причина сме склонни да забравяме лошото и да помним единствено доброто.
Мяташ се като риба на сухо, когато неуверено очакваш нещото да се случи, без да си направил необходимото. Осъзнаваш, че можеш да се надяваш, ако си положил усилия. Така е и в работата, и в любовта, и в създаването и обгрижването на приятелствата. С годините цениш семейството си все повече и разбираш, че най-сигурният човек, на когото мошеш да разчиташ в трудните моменти, е майка ти.
Често онова, което сме възприемали като парадокс, става част от рутината, чрез която обозначаваме себе си пред света.
Душата винаги носи повече, отколкото може да раздаде. Затова добротата не трябва да бъде пестена. Затова думите, които изразяват чувствата, не трябва да бъдат пестени. Всеки един от нас сам по себе си е тайна и никой друг не може да отключи вместо теб вратата към сърцето ти. Да допуснеш другият до себе си, е израз на човешката потребност да споделяш.
Животът е най-важното нещо, което трябва да споделяме заедно.
Никога не казвай, че времето е изгубено за теб. Как преживяваш часовете, минутите и часовете, зависи единствено от теб. Когато се обърнеш назад, има спомени, които са най-сигурните учители за твоето бъдеще. Когато глесаш напред, усмихвай се и бъди благодарен за настоящето. Точно сега, в този момент, животът е по-реален и по-вдъхновяващ от всякога.
Не търси щастието на всяка цена. Светът не е устроен егоцентрично. Съзнанието за непременна правота и единствено правилна преценка е сигурен начин да пропуснеш насладата от птичите песни по пътя, който изминаваш. По-добре да си невежа за стойността на една картина, отколкото глух за възторжения зов на птиците, които напомнят от дърветата наоколо, че си жив.
Сега и тук.
Прочетете още от Добромир Банев в Edna.bg:
- Здравословният егоизъм да обичаш
- На задния фон нещо ново
- Сто години доброта
- Има съдба, която ни направлява. Има бъдеще, което ни очаква...
- Истината ни намира сама
- Tя му написа номера си върху салфетка
