Да, да не се шегувам. Когато зимната хармония се превръща в хормонален дисбаланс, а чрез преминаването от старото към новото часово време ни се внушава пролетна умора, смятам, че бързо трябва да я превърнем в пролетна неумора.

Неизчерпаемите източници на енергия можем да потърсим навсякъде около нас. Природа, спорт, диета, повече витамини, но най-сигурният начин е един. Влюбване!

Така че настрой се на режим „приемане” и се огледай. Красив, изтънчен, невероятен, възпитан и действителен. Не знаеш кога ще го срещнеш, а даже не си сигурна, че това ще е в този живот.

Един ден, обаче както си седиш някъде и се смееш до сълзи го виждаш. Седи там. Някак неестествен в средата, в която суетата се разпилява по пода, току що отекнала в стените на пространството, което  толкова добре познаваш.

Първо  усещаш присъствието му – близко и в същото време непознато, някак незабележимо и миграционно далечно. Обгръща те като топъл дъх. Познато като любов, която те вълнува, разпилява и вдъхновява, а после те събира в стих и мечти.

Още не знаеш името му, но когато го научваш ти става уютно като в детство. Детството, което се къпе в зората на любимите приказки за дракони, принцеси и вълшебства,  изпълвали сънищата и мечтите ти ти някога.

Затваряш очи и се наслаждаваш на вълшебството, което те връща там, където си била щастлива. И после той застава пред теб.

Държи те за ръка, идва за да те отведе, усмихва се с очи и чак тогава разбираш, че празнината в сърцето ти всъщност е била издълбана от нещастието, което с  китайско търпение рисува  чернота и гнет или може би просто освобождава място за нова пролетна неумора. 

Изпратен, за да те усмихва, когато си далеч, или да ти говори тихо, когато разбитото ти сърце е безкрайно уморено, или просто ти поставя крилете, когато мислите ти искат да избягат там, където искаш да си боса, свободна, щастлива.

Там, където няма да караш кола, ще пиеш розе и ще се смееш, ще целуваш и ще бъдеш целувана, докато душата ти отмалее, за да се събудиш отново усмихната и невероятна, точно такава, каквато бе, преди сегашното да сграбчи сърцето ти в смъртоносната ръкохватка на битие, лишено от смисъл, свобода и емоция.

Тогава го срещаш и всички цветове застават там, където винаги си мечтала да бъдат. Колко, кога, защо и как са въпроси, които изпаряват смисъла си в мига, в който злокобно се прокраднат извън това, което си свикнала да познаваш.

Докато усмивката му ни изгрее в очите ти. Тогава си припомняш какво е любов. Любов,  всеотдайна, всепрощаваща, неискаща и неочакваща, любов, която ще те отведе другаде, ще те върне в щастието или ще те извади от статуквото.

Все едно! Честита пролетна неумора!

Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.

Добави ни в предпочитани източници в Google