Калин Терзийски
На 13-ти, в петък, аз представях книга.
Моята мила приятелка Елен Колева, която хората, които страдат от липса на интересни неща в собствения си живот, знаят като „скандалната звезда и бивша приятелка на милионер“ представяше първата си книга с поезия, наречена Мактуб. Съдба. И аз и помагах. Бях редактор, съставител и (надявам се) вдъхноветил на книгата.
Мактуб значи съдба. На арабски. Колко странно и колко подвеждащо. Това би могло да те подведе да мислиш за крайната и безусловна предопределеност на света – за връзките между Всичко и Всичко. Арабски. На 13-ти петък. Знаете, сещате се каква е връзката.
Но аз говоря за друго. Докато светът се избиваше, докато грозотата и злобата сипеше куршуми и тринитротолуол върху човешки тела (колко лесно е да знаеш, че човешкото тяло може да изпитва болка - и злостно да се възползваш от това!), та докато се случваше това, Елена, моята приятелка, танцуваше танго.
Ноли ме тангере. Това е първата ми асоциация, когато чуя за танго. Това са думи на Иисус. Означават: Не ме докосвай. Така казал възкръсналият Иисус на Мария Магдалена, когато тя го разпознала. Странни думи. Той сигурно е искал да каже: Не ме докосвай вече като човек и като любим. Докосвай ме с душата си – като Сила.
Танго означава докосване. На представянето на книгата си, след като аз свърших с моите приказки, след като прочетохме няколко от хубавите ѝ, страстни стихотворения, Елена започна да танцува.
Елена танцуваше с Алфредо Торес, един човек, идващ от страна, която Западният свят от седемдесет години смята за терористична държава. Куба. А ние винаги сме я знаели като Остров на свободата. Ние Западен свят ли сме или не сме? – замислих се аз – разсъждавайки за Алфредо, за страната му и за свободата. И гледайки чудния им танц.
Объркан свят, объркан свят.
А те танцуваха прекрасно. Докато светът се избиваше, двама – мъж и жена – в разцвета на човешкото съвършенство – извиваха един около друг красивите си тела. Прекрасните си тела. Телата са дух – запомнете го от мен!
И ако за някого в това, че докато има убийства, има и докосвания, има нещо пошло, нека сам се обеси. Ха. С нищожества няма какво да се занимаваме.
Защото само красивите докосвания могат да се опълчат на грозните убийства! – така си казах и гледах съвършените движения на тия красиви хора. Които танцуваха танго.
Алфредо, идващ от страната на революциите и на свободата, която другаде наричат робство; и Елена – разкошна, въпреки робството, което ни налагат пошлите писания на клюкарските вестници.
Алфредо за расистите е един негър. Елена - за нищожествата е една бивша метреса.
На 13-ти съюзът на нищожествата, расистите, фанатиците и изродите се опита да уплаши света.
Светът – аз ви казвам – светът на светлите хора – не е толкова лесен за плашене! Защото…
…Той умее да танцува.
Красотата е негово оръжие.
Хубав ден!
* * *
Прочетете още от Колонката на Калин Терзийски в Edna.bg:
Сънят на разума ражда чудовища
Парите като извор на спокойствие
Събитието на 2015-а година за мен
* * *
Пишете на Калин Терзийски на edna@netinfo.bg.
Добави ни в предпочитани източници в Google
