„Каква беше 2013-а за теб?“, попита ме наскоро една приятелка. Бях бърза с отговора си: „О, ужасна година! Може би най-лошата ми до момента.“ Толкова много пъти съм изричала тези думи, коментирайки тежките моменти в живота си, че вече ги повтарях без дори да се замисля върху тях.
2013 остави дълбоко чувство на разочарование и горчивина в мен, което дълго ми държеше влага. Бях обявила годината за най-неприятната в живота ми и се молех никога да не се повтаря.
В онзи период нищо не се случваше, както го исках или се надявах да стане.
Всичките ми планове се проваляха, често в последния момент, бях дълбоко наранена и предадена както от тогавашния ми партньор, така и от човек, когото смятах за приятел.
Колкото повече се опитвах да се боря за нещата, които исках, толкова по-категорично ми ги отказваше съдбата. Отделно на това идваха едно след друго разочарования от провалени планове за почивки, срещи и изобщо каквото приятно бях замисляла.
Дълбока горчивина и разочарование от всичко. Стигнах момента, в който се отказах от всякакви планове и надежди, стоях тихо и плахо в очакване годината да приключи най-сетне и да започне следващата.
За щастие, времето неумолимо тече и всичко в един момент отминава - както хубавите периоди, така и лошите.
И ето ме мен, 10 години по-късно в началото на 2023-та, отново повтаряща като глупав папагал колко лоша била 2013-а. Чак сега се замислих дали ако наистина бях получила нещата, за които толкова горещо се борех, сега щях ли да съм по-щастлива в живота си?
Замислих се за всичко, което 2013-а ми отне, за хората, които отстрани от живота ми и за пътя, по който ме буташе напред, когато аз упорито исках да вървя в друга посока.
Замислих се и установих, че реално въпросната ужасна година ми е направила най-голямата услуга, предпазвайки ме от неща, които иначе биха ме унищожили (или поне направили нещастна).
Говорим си за...
Аз съм била малкото дете, опитващо се да бърка в контакт с вилица, убедено, че това е най-креативното и интересно нещо, с което да се занимава, и никой не следва да ограничава порива ми към свобода на действие. Докато 2013-а като една добра майка, първо ми изби вилицата от ръцете, пък успокоенията и гушкането остави за след това.
Сега мога да кажа, че 2013-а не беше лоша година, просто не ми допаднаха методите ѝ да ме държи в правилния път.
Вярно, че ми отне едно десетилетие да осъзная това, но пък явно узрявам и помъдрявам, а не си стоя вечно зелена и разглезено тропаща с крак, че светът ми е виновен.
Натрупаният опит не би имал стойност, ако не променяше някои от мненията и нагласите ни. Ако след 10 или 20 години сме на същия акъл като преди, то значи нещо не го живеем този живот както трябва или по-скоро не приемаме никои от уроците, давани ни от съдбата.
И добре, че невинаги получаваме това, за което мечтаем и упорито искаме, защото често не си даваме сметка към какви глупости се стремим.
Прочетете още:
- Красотата и вълшебството на януари
- Всичко, което искам за Коледа, е… пари
- Проклятието да си супер жена
- Удоволствието да изгледаш един “тъп” филм
- Човек се променя с годините и то как...
