Казвала съм го преди, ще се повторя и сега – митът за супержената сме си го създали самите ние – жените. Никога не съм чула някой мъж да каже, че очаква от срещуположния пол да са доказани експерти във всичко.
Ние сами вдигнахме летвата високо и започнахме да се надъхваме една друга как можем да сме турбо успешни в кариерата, мега добрите домакини, всеотдайни и грижовни майки, фамозни готвачки, а също така кожата ни да сияе, косата да е винаги добре подредена и маникюрът изряден.
Няма нищо лошо в стремежа към съвършенство, но не и когато води до самозабравяне.
Аз съм една от самозабравилите се жени, които непрекъснато се измъчват от мисли какво още има да се свърши. Аз съм от тези, които предпочитат да се справят сами, вместо да помолят за помощ, защото нямат търпението да изчакат отсрещната страна да действа, да не говорим пък и че не се знае точно какъв ще бъде резултатът.
Аз съм и от жените, които нямат време за анализиране на чувства и подозрения за бърнаут, защото са прекалено заети с текущите задачи на семейството и работата.
Вече 5 години съм майка, че даже и на две деца, но не мога да кажа със сигурност имам ли майчинско чувство или не. Със сигурност обаче имам огромно чувство за отговорност към децата ми, което ме кара винаги да събирам сили и да продължавам, дори след най-тежките безсънни нощи или безкрайни, тегави дни. Защото знам, че съм им нужна и ако аз вдигна ръце и кажа “майната му, не мога повече”, то това ще афектира най-много върху тях.
И така, карам с големи крачки напред през ежедневието, бързаща, често дори тичаща, натоварена с всякакви багажи – материални и емоционални.
Замислих се, че явно това е да си супер жена – да успяваш да свършиш 1001 неща в рамките само на 24 часа и така 7 дни в седмицата, 365 дни в годината, година след година. Не се почувствах особено вдъхновена от открието си, нито пък кой знае колко горда или амбицирана. Напротив, усетих се безкрайно изморена и някак странно обезверена.
Замислих се за другата порода жени, които ще поемат само половината от задачите, а за останалите ще изчакат невъзмутимо някой друг да ги свърши – партньор, роднина, приятел, колега, без значение. Тези, които няма да си отменят часа за маникюр и няма да си чупят краката от бързане, за да се приберат вкъщи и сготвят на време. Жените, които в 6 от 10 случая ще сложат себе си и своите нужди на първо място, пък ако ще и гръм да удари.
Те не са супер жени в смисъла на справящи се винаги и на 100% с всичко без мрънкане. Те са супер жени сами за себе си. Справят се перфектно с опазването на собствените си интереси и желания, с преследването на личните си мечти, в осигуряването на пълноценна почивка за себе си и най-вероятно си пият кафето, докато е още топло, пък ако ще да имат и 3 деца.
Тези жени трябва да водят семинари на такива като мен, за да ни научат, че няма да настъпи краят на света, ако не тичаш винаги за всичко. Защото колкото и да се стараеш да бъдеш перфектна и да печелиш битки на всички фронтове, когато си под постоянен стрес, не си от полза за никого.
Никой не обича да бъде около изнервени и невротични хора, а супер жените се превръщаме точно в такива. Особено когато става дума за деца, няма никакъв смисъл да сме се постарали да изперем, изгладим, сготвим и подредим всичко, когато ще сме толкова изморени и изтощени, че няма да ни останат никакви сили за игри.
Затова е добре да се замислим какво за нас е наистина супер – да бъдем щастливи или да бъдем перфектни? Забавното е, че когато изберем щастието, намалим темпото и отпуснем юздите, ще усетим как изведнъж всичко изглежда по-добре и сякаш парченцата в невидимия пъзел на живота ни се нареждат. И тогава разбираме, че сме наистина завършени, успешни и супер щастливи!
Още от автора:
- Удоволствието да изгледаш един “тъп” филм
- Човек се променя с годините и то как...
- За червилото и женствеността
- Удоволствието да не правиш нищо
