Не знам кога се зароди тази тенденция да планираш всевъзможни активности през уикенда, но доста ме дразни. В петък неизменно получаваш въпроса “Какво ще правиш събота и неделя” и понеделник съответно “Как беше уикендът?”
Очаква се от теб да си бил ангажиран във всяка една минута от почивните си дни, да си посетил паркове и градинки, заведения, изложби, галерии, цирк и лунапаркове (особено за родителите) или да си направил кратко пътуване до някоя близка дестинация.
В противен случай сякаш си пропилял времето си.
Съвсем наскоро един колега - татко на две деца, запитан “Какво правихте през уикенда”, отговори “Нищо, беше толкова приятно!”. Направо ми се прииска да стана и да го аплодирам.
Крайно време е да нормализираме нищонеправенето и да спрем да го категоризираме като мързел.
Да си мързелив е различно от това да си вземеш почивка. А мозъкът и тялото си почиват истински най-вече, когато не правят нищо.
Разбира се, нямам предвид всеки уикенд да минава между 4 стени в търкане на дивана, но нека и не се страхуваме от идеята да посветим деня на тихи и спокойни занимания. Или пък на пускане на перални, подреждане на гардероба, пренареждане на кухнята. Да, това са си често доста трудоемки занимания, но пък след завършването им дават невероятното задоволяващо чувство да знаеш, че всичко ти е в ред.
Сякаш подреждайки дома си, разтребваш и душата, и освобождаваш повече място за нови мечти и амбиции.
Лично аз се напрягам прекалено много, ако постоянно имам нещо планирано, нещо за което да съм на време, да подготвям, да организирам. Имам нужда от поне един ден в седмицата, през който да съм в покой, да не гледам часовника и да не изпитвам угризения, че не се занимавам с нещо “полезно”. Същото е и с различните забавни уикенд активности – ако ще ги планираш и правиш само, защото чувстваш, че така трябва, а не защото истински го искаш, то няма смисъл от тях.
Ако желанието ти е да имаш спокойна, “бавна” събота и тиха домашна неделя, то угоди си и зарежи плановете за цял ден навън. Отделно, че понякога имаме нужда и от социална хигиена или иначе казано - да не се налага да водим разговори или изобщо дори да гледаме други хора, освен най-най-близките в семейството ни.
Затова нека приемем не само за нормален, но и за доста нужен, стремежа към краткотрайна изолация - от хора, от активности, от забавления дори. В реда на нещата е понякога да не искаш да преживяваш никакви неща, включително забавни такива. Това е вид емоционално въздържание, което ти помага да се освободиш от натрупалите се впечатления, чувства и фрустрации, за да отвориш място за нови. В противен случай всичко ще се натрупа до степен да образува лавина, помитаща здравите ти нерви и разум.
Та, нека не се оправдаваме, когато сме решили да не правим нищо конкретно и да не посвещаваме уикенда си на забавления. Почивката е също толкова важна и необходима, колкото всичко друго и не следва да се извиняваме или чувстваме виновни, че искаме такава.
Още от автора:
- Сигурни знаци, че остаряваш
- Малки жени по никое време
- Стига сте повтаряли на момиченцата колко са красиви! Кажете им, че са умни
- Да отида на работа, че да си почина
- Най-отблъскващото качество в един мъж
- Битова медитация за майки
- 4 типа пишма̀н спортуващи майки
- Всички играчки, от които детето ти няма нужда
- Приложната магия на сапунените мехурчета
