Дали е кучка или богиня, наричайте я с нейното име

Дали е кучка или богиня, наричайте я с нейното име
Снимка: iStock

Михаела Петрова

Приятелка публикува закачлива снимка от посещението си в Габрово с надпис „Една габровска котка и една софийска кучка“. Срещам я малко след като видях поста ѝ в кварталния магазин и я питам: „Ти не си ли в Габрово?“. А тя се разсмя: „Каква беля си направих с тази снимка. Няколко човека ми се обадиха, за да ме питат дали съм добре и защо наричам себе си „кучка“. Трябваше ми време да осмисля информацията. И на нея ѝ е трябвало време.

Толкова се объркала от искрената загриженост на свои познати за езика, който си позволява, че взела да им обяснява как в Дома на хумора и сатирата тази шега е точно на място. Дори се обадила на мъжа си, за да си свери часовника – прекалено брутална ли е закачката ѝ със самата себе си? И той, човека, не разбрал точно какъв е проблемът.  „Отдавна се научих да внимавам с чувствителността на другите в социалните мрежи, но да ми правят забележка, че не се отнасям добре със себе си и то заради нещо толкова готино като това от време на време да си кучка, не ми се беше случвало“ – каза моята приятелка.

„О, времена, о, нрави“ – ми се иска да възкликна. По мои спомени, преди около петнадесет години, това си беше чиста проба комплимент. Дори си спомням, че имаше две много популярни книги от престижно издателство „Кучката вкъщи“ и „Копелето на дивана“. В първата бяха включени 26 американки - писателки, редакторки и сценаристки, които споделяха истината си за секса, самотата, работата, майчинството и брака. Втората беше отговорът на  27 мъже, които говорят за любовта, загубата, бащинството и свободата. Тези книги дори вдъхновиха журналистката Пепа Витанова да направи български аналог, наречен "Секс Off". И сега, като ви го казвам, чак се чудя – ще премина ли цензората, след като дотук написах толкова много пъти думата „кучка“ и не се посвених дори от „копеле“?

Но се хванах на хорото и ще продължа. В женската ми компания от онези години, помежду си се наричахме „копеле“. И това ни дефинираше като група. Очертаваше границите ѝ, независимо колко отворени бяха. Нищо лошо не ни се случваше, даже си живеехме много екстравагантно, с апломб, който да си кажа честно, някак не усещам, когато общувам с онези, които любезно наричам „мила“. Никога не сме се обръщали една към друга с „мила“, „скъпа“, „любима“. Освен, когато ще си четем конско от типа: „Мила моя, бъркаш нещо“.

г
Снимка: iStock

Вярно е, със сегашната ми женска компания не се наричаме по този начин, но не се и „милосваме“ също така. Използваме имената си или чат-пат някое по-неутрално „бейби“, „бебс“, а когато динамиката на историята го изисква, може да вмъкнем и обръщение от рода на „пич“. Но със сигурност, никоя няма да се впечатли или притесни от шегата с котката и кучката.

Не мога да отрека и че ако погледна нещата в исторически план, концепцията за „жената-кучка“ беше модерна в символиката на модерното градско момиче, което има добра професия, знае какво иска, как да го получи и как да се отърве от него, когато повече не го иска. Преведено на днешен „ню-ейдж“ език, тя беше символа на независимата жена, която умее да поставя граници. Понякога семейна, понякога – не, тя беше също така жената, която не се срамува, а се радва на своята постмодерна похот, наречена от по-ранния феминизъм „сексуално освобождаване“.

г
Снимка: iStock

После, заедно с разцвета на духовните практики, който по мои груби сметки започна преди близо десет години, дойде ерата на Богините и нещата малко се объркаха. Вярно, че е малко богохулно една възкръснала като феникс от човешката си женска същност богиня, да се самонарече „кучка“. Тя може да бъде само „Прелестна“. Дори обръщението „мила“ е твърде ниско в йерархията на обръщенията към осъзнатата ѝ същност. Разбирам го. Но признавам, че нещо в мен не може да се съгласи докрай, защото когато една новоизлюпена Богиня поставя граници, си е чиста кучка, да ви кажа честно. Тя, еволюцията е бавен процес по условие. Не се случва с едно щракване на пръсти. А с една доста дълъга и понякога болезнена, на моменти дори мъчителна, но осъзната работа по освобождаване от привързаностите, които наричаме „земни“.

г
Снимка: iStock

Но в тази тема няма да се впускам. Хората, които преминават истински през този процес на освобождение и еволюция, знаят, че пътя на самоосъзнаващия се човек не е нещо „мило“ и нито едно определение на модерността не може да го постави само в една картотека. Била тя на астрологията, хюман дизайна или класическата психиатрия.

г
Снимка: iStock

А колкото до „кучката“ от началото на текста, има правило, което ще бъде валидно, дори когато променят цвета на фигурите на шаха, защото не е политически коректно да са черно-бели. Когато една жена реши да нарече себе си „кучка“, дори във високо моралната среда на социалните мрежи, тя го прави с доволство. Ако друг я нарече така, вече е обида. Тя може да се нарича както си поиска в различни моменти от своето себеусещане. Има правото да си играе с понятията и да ги забърка в обща смес като  ливанските „седем подправки“. Но за да не сбъркат с подправките, всички останали е най-добре да я наричат по име.

г
Снимка: iStock

Още от Михаела Петрова:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти