Да останеш сам в празничните дни не е страшно. Страшно е да допускаш компромиси със себе си

Ива Екимова
Снимка: Александър Михайлов/Love Style

Технологичният напредък катализира самотата, издигна я в култ и я постави на картата на взаимоотношенията някак неусетно.

Ерзацът на множеството приятели, които калкулираме в социалните мрежи, създава измамното чувство за общност. Когато излезеш от нереалния социум, се завръщат истинските приятели.

Тези, които милеят и се интересуват от някого, отделят от времето си, за да споделят общи спомени, смешки и житейски тегоби.

Зад украсените с празнични светлини прозорци, живеят семейни истории и съдби, и всяка е различна по начин, която дори гениален писател не би могъл да разкаже.

Защото животът е най-добрия разказвач.

Препълнени с деца домове, роднини, приятели и уютни коледни вечери са образец за чудесни празници. Едновременно с това сме свидетели на самотни възрастни хора, чиято Коледа се превръща в кошмарна самота.

Но има и „самотници”, които се наслаждават на времето, в което светът празнува Рождество в най-добрата компания – на самите себе си. Не самотни, не отхвърлени или отчаяни, а останали насаме с мислите и емоциите си.

Дните в края на всяка отиваща си година са дни за равносметка и това е едно ужасно клише. Всеки последен лист на календара е стереотип.

За някои той е свързан с нова надежда, за други е повод за раздяла с грешките, неспазените обещания и нереализирани планове. Краят на една и началото на нова година са просто преход. Преход към различен живот, срещи, емоции, дела.

Да останеш сам в празничните дни не е страшно. Страшно е да допускаш компромиси със себе си.

Страшно е да обезличиш персоналността си и да претопиш личното си щастие в амалгама от страдание и униние. Раждането на Исус Христос е празник  и знак. Знак за спасение, израстване, вяра и тържество.

Тържеството на живота, дошъл на земята, за да получим надежда, че греховете ни ще бъдат изкупени, стига Младенецът да живее в сърцата ни. А там, където има вяра, надежда и любов, няма самота.

Който милее за другия, ще намери път към сърцето му. Както Бог откри пътя към сърцата ни, изпращайки единствения си син, който в зенита на живота си ще каже „Аз съм пътят, истината и животът.”

Ходейки по праведния път с милосърдие, емпатия и съпричастност, няма как да останем сами. Дори физическото пространство да не е наситено с хора, които виждаш няколко пъти в годината. Сам вкъщи на Коледа е социален страх. Когато в сърцето, обаче, няма самота, това е благословия и пречистване.

Понякога плановете и намеренията ни се увенчават с неочакван край. Тогава явно е дошло времето наистина за равносметка. Но не на направеното и нестореното.

Тогава е време за емоционален отчет. Баланс, под който теглиш чертата, а единствените, пред които се отчитаме, сме самите ние. Защото другиму не дължим нищо.

Идваме и си отиваме без материалните си натрупвания, а в отвъдното емоциите се превръщат в нещо различно. Защото там, където всички рано или късно се отзоваваме, няма страх, омраза, предателства и самота. Има само мир, любов и светлина.

Честито Рождество!

Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кой е любимият ви герой от "Приятели"?

Оферти