Чувството за вина, което те дърпа назад

05.05.2023 11:30

Нали се сещаш за какво става дума. Питам риторично. Виж, даже не съм сложил нито един въпросителен знак досега.

Има мацки, които непрекъснато се извиняват. Има мацки, които непрекъснато си мислят, че всичко, което не се случва, не се случва заради тях. Има и такива, които все питат дали някой е добре и дали всичко е наред с леко натрапеното чувство, че ако има нещо, то е заради тях.

Не бе, скъпа, ти не си чак толкова вселенски значим фактор, заради когото нещо става или не става. Никой от нас не е. Няма нищо. А, ако има, то не е заради това, че си направила нещо или че не си направила нищо, а просто защото нещата стават. Със или без нас.

Чувството за вина е най-често натрапено, наложено и не си виновна за него. То идва отнякъде. Някой, някога е очаквал нещо от теб. Това нещо е било свръхсилите ти или този някой, който го е очаквал, е решил, че няма да ти даде фандък и да каже, че си се справила, дори напротив. За „твое добро“ са ти набивали чивиите.

Говорим си за...

Това е когато някой не се е чувствал достатъчно значим, доказан, успешен, или просто устойчив човек и си получила същото отношение като него. Моделът се повтаря. Той се и мултиплицира. Имаш родители, за които все не си направила достатъчно, все не си се постарала достатъчно, все е „абе добре е, ама виж сега тука.....“ и се започва една дълга тирада за това, че каквото и да правиш, то не се получава, а ако се получава, следва една мълчалива пауза, а ако има все пак някаква вербална реакция, е от сорта на – „Е то остава и това да не можеш да направиш“, или „Ами, хубаво, ама сега ако очакваш да ти ръкопляскам за нещо толкова елементрано, аз не ги виждам нещата така“.

Посланието е ясно – имаме дете, но и много резерви. Очакванията ни към него са като към Германия в началото на всяко световно първенство – световен шампион. Защо? Ми, защото сте „маншафт“(не отбор, а машини). Но германците са си точно „маншафт“ и те си имат генетиката, натрупванията и естественото състояние да се очаква от тях. Най-често много. Но когато през целия си живот не си направил нищо по-добре от начина, по който го прави дъщеря ти, и изискваш от нея непосилно често, непосилно много и непосилно навсякъде да бъде „маншафт“, е зле.

За родителите може и да е възпитателно, може и да е миловидно „ама аз искам да е повече от мен, да не се задоволява с това, което е, да се старае, да не се отпуска....“ Ясно е, че никой от нас не иска нещо гадно за децата си и не се държи самоцелно садистично с тях, защото си няма друга работа, но пътят към Ада е постлан с добри намерения ... заедно с липса на опит и емоционална интелигентност. Говорили сме си за това и друг път.

И детето се смачква. Все са недоволни, все нещо не е направило като хората, все нещо не е съвсем точно. И ходи по лед. И се сдухва. И се опитва хем да се бори срещу това, хем да отговаря на високи критерии, хем вечно да се съмнява какво сега не е направила покрай вечните недомлъвки. После идва и такъв мъж, защото нито има очи за друг, нито знае друго. Тя живее с мисленето на обсадената крепост. Тя е априори виновна, несъвършенна, незавършена. Сбъркана. И пита, момичето, дали всичко е наред, за да се успокои, че ако не е, значи тя е виновна. Значи всичко е наред.

Нищо ѝ няма. Нищо ти няма. Ти си точно толкова крива, права и странна, колкото всяка друга. И ако някой си мисли, че мусаката не се прави, както я правиш ти – това си е негов проблем. Ние сме едни несъвършенни индивидуалисти. Но нищо в нашия живот не е твоя отговорност, защото сме ЗРЕЛИ несъвършенни индивидуалисти.

Знам, че разбираш какво ти казвам. Само още не е станало част от теб. Ще стане.

Не забравяй, че имаш право на грешки, неопитност, непохватност, закъснения, неспазени обещания, неспазени уговорки, грешки в матрицата, грешки в ежедневието, липса на интерес към интересите на гаджето ти, резерви към някои негови действия и със сигурност неговите грешки не са твои грешки. Мъж, който се опитва да те цака по тая струна, не е мъж, а мъж, който очаква от теб да не бъдеш от преди малко изброените, съвсем не е мъж. Правя уточнението, че нещата, които изброих, са ЧАСТ от характера ти, а не характера ти. Правя и уточнението, че каквото и да правиш, то не трябва да е със злоба и насила. Не ставай контра-културна или cancel-културна кучка. Споко. Без драми.

Затова сега малко се кротни, прави нещата по естествения начин, по който ти идват. Приеми себе си за критерий и си помисли дали отговаряш на собствените си критерии.

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.

Прочети още от Симеон Колев: