Ако можехме да изхвърлим лошите мисли в морето

море
Снимка: iStock

Росен Карамфилов

Стоя до брега на морето и гледам как сините вълни се разбиват нежно в хоризонта. Наоколо е пълно с хора и сякаш нищо не се е променило. Сякаш няма пандемия, която да ни безпокои и паника, която да ни гложди отвътре. Тук времето е застинало в синевата и всяка тревога става недопустима.

И всичко е любов. Колкото и клищирано да ви прозвучи. От сегашното настояще може да ни избави единствено спокойствието. Или хайде – не да ни избави, но поне да ни съхрани. Един от най-великите американски писатели – Хенри Милър – твърди следното: „Единственото истинско чудо на този свят е покоят.”

море
Снимка: iStock

Склонен съм да се съглася с него. Но нима не е трудно да имаш покой, когато всяка сутрин те заливат новини за нови случаи на заразени, починали и прочее? Нима не е невъзможно да останеш психически стабилен сред цялата тая нестабилност? Сред всичката несигурност за утрешния ден...

Пиша тези редове, а в умът ми – като на лента изникват всички ежедневни въпроси, които не само аз, но и целия народ си задава в ежедневието си напоследък. Като например:

Как ще си платим сметките за тока, за водата, за наема, за храната, за елементарните ни битови нужди? Ако имаме деца става още по-сложно – трябва да се грижим и за тях, да ги поставим на преден план, пред самите себе си, да им осигурим онова минимум страдание, което се очаква от нас като родители, да ги възпитаме да станат не просто хора, но и човеци, да ги научим да бъдат добри, за да им се отвръща с добро, да стиснем зъби, когато няма изход, и да спрем да скърцаме с тях нощем, понеже неизвестността малко по-малко ни убива и не ни позволява да заспим, защото се безпокоим, и това е напълно нормално и обяснимо предвид обстоятелствата, предвид тая безпътица, застанала на пътя ни.

хоризонт
Снимка: iStock

Нейният контрапункт остава хоризонът, който сияе срещу ми. За миг ми се прищява да извадя всичките мисли от главата си и да ги хвърля в морето, да наблюдавам как отплуват надалеч и заедно с тях си отива и моята тревожност за бъдещето. Това би било прекрасно – ако можехме да хвърляме лошите мисли в морето, ако можехме да ги удавим. Но не можем. Можем ние самите да влезем в него. Достатъчно навътре. Докато се превърнем в малки черни точици сред необятната шир. Освободени. Свободни. Малки черни точици безкрайност.

Простете ми за красотата на езика. Това трябваше да е статия.           

Прочетете още от Росен Карамфилов:

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти