Майката е нещо свещено. Тя е началото на живота. Без майките няма живот. Така е устроен човешкият свят. Не е случаен изразът „майка-орлица“. Жената, когато премине в тая прекрасна фаза – майчинството – се променя отвътре. На ниво организъм. На клетъчно ниво. Всичките ѝ сетива се изострят и въобще – целият ѝ светоглед се пренастройва. Тя вече живее за своето дете. Тя диша за него. Готова е на всичко, за да бъде добре то. Такава е нейната природа. Нейната изначална, изконна функция. Да го защитава. Да го брани от злото наоколо.
Това, което написах дотук, се отнася за истинските майки. Онези, които са готови да бъдат такива. Не като майката от Перник, за която всички чухме преди седмица. Майката, която засне и публикува в собствения си фейсбук как бие детенцето си, сякаш това е някакъв повод за гордост, все едно заслужава похвала. Отвратително. Човекът – ако е наистина човек – остава без думи пред такова зверство.
Да, мили мои – това е зверство. Да създадеш живот и да го потъпчеш. Сякаш минаваш с валяк през него. Всяко едно такова детенце, неволно потенциален насилник и убиец. И не е виновно то. Виновен е тоя, който го малтретира. Именно той посажда у него огорчение и омерзение. Нищо велико на тоя свят, особено създаването и възпитаването на поколение, не е постигнато без любов. Любовта е основата на цялото съществуване. Тя е коренът на всички родословни дървета на света.
Как е възможно да очакваш детето ти да порасне щастливо, ако ти го сравняваш със земята? Какъв пример му даваш? Какво посяваш у него? Градини с лепкава, мътна тъга. И после забравяш. Външните рани от насилието са се затворили, белезите са избледнели, всичко е уж минало. Ами травмата за детенцето? Вечната травма на това невинно същество, което целува ръцете, които го удрят. Неговата реакция е невинна. Първична. То не знае какво е удар, но разбира в този миг какво е болка...
И тази жена, тази майка, след като е извършила това, е заспала. Представяте ли си? Успяла е да заспи. На нейно място аз не бих могъл. Това би ме съсипало и унищожило. Би накарало сърцето ми да се разпадне на съставните си части.
А тя е заспала... И сигурно е сънувала, че е добра майка.
Още от Росен Карамфилов:
- За любовта и нейните отражения
- Коронавирусът - враг номер едно на психиката
- Една разходка из шарения свят на зодия Близнаци
- За безгрижието да си дете и отговорността да си родител
- Словото е нашето истинско спасение, стига да имаме сетивата да потъваме в него
- „Сексът започва, когато жената хване мъжа за ръката“
- За новото настояще и необходимостта от смирение
