Красимира Хаджииванова е нашата буква К от проекта ни "Жените от А до Я". 

Хората, чието име започва с тази буква, са с устойчив и самостоятелен характер.

Инициал К отвежда към амбициозен и самокритичен човек с богата душевност, умеещ да пази тайна. Присъщи са му качества като прозорливост, интуиция, аналитични и реализаторски заложби, творчески или артистични дадености.

Красита, с която ще ви срещнем сега, е точно такава - творчески луда, интуитивно добра, смята себе си за катър, но всъщност е една много рошава, много пишеща, много шарманта Жена с главно Ж и Н. Не може да не сте я чели, сега ви даваме още: 

Каква е твоята професия и защо избра нея?

Дори не знам каква ми е професията. Дълги години работех в няколко онлайн медии, бях редактор, главен редактор, дори стигнах до нещо, което така и не разбрах какво представлява – communication manager в една онлайн медийна група. Не го разбрах, защото групата се оказа от онези, дето не им е много чиста работата.

Напуснах набързо и си казах – аман от офиси. Беше ми писнало да ходя на работа в офис, да кибича на безкрайни срещи и да животът ми да минава в сграда, в която прозорците не се отварят. Бях малко на свободна практика, после родих дете, оттогава съм предриемач. Имам си бизнес, заедно с моята партньорка и съдружничка Елисавета, който е едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали. Ние сме собствениците на сайта Майко Мила! и двигатели на каузата Оле Мале.

Това ми е професията, а защо я избрах, нямам представа. Вероятно защото нищо друго не ми харесваше. Нали знаете, предприемачите са хора, които  правят нещо ново, защото нищо от наличното не им харесва. И те си го правят.

Та така и с професията ми в момента. Просто се случи. Така ставало с хубавите неща – докато се усетиш какво става и те се случили. Разбира се, не казвам, че съм била в хипноза, докато се е случвало. Бачкам като вол и понякога дори се чувствам като такъв – а вероятно и така изглеждам.

Кои женски качества ти помогнаха в работата?

Не ги деля на женски и мъжки. Даже според стереотипа аз съм мъжкарана – малко съм инатлива, опърничава, работохоличка съм, малко съм рязка, джаста-праста, един вид. Просто съм изпълнителна и понеже наистина съм работохолик, някакси си върша работата, защото аз друго не знам. 

Мисля че съм почтена и коректна, горе-долу се справям със сроковете и се държа сравнително възпитано – което са си общочовешки качества, не мисля че са полово обусловени.

Разбира се, ако вярваме на клишето, бидейки жена, трябва да съм мила и нежна, да вадя душата с памук и прочие тъпотии, но по-скоро е обратното – не съм много мила и нежна, дори и физически – все някъде ще се спъна, ще бутна нещо. И не знам дали вадя души с памук, по-скоро е с клещи.
 

Успяваш ли да балансираш между работата и семейството?

Мерси за тоя въпрос, както се казва. Много е трудно и това всяка жена, която работи като улава, ще го признае. Трудно е, защото тук все още гледането на дете се смята за предимно женска работа, но когато жената иска и да работи ДРУГО, някакси се получава така, че върши двойна работа. Вероятно никога няма да намеря баланс, каквото и да значи това.

В коя женска житейска роля се чувстваш най-добре (домакиня, майка, експерт, любима)

Последната роля, която може да ми бъде приписана, е на домакиня. Като чуя „домакиня“, и ми иде да емигрирам в Хонолулу. Много ме натоварва това очакване жената да е отговорна – при това с удоволствие! - за домакинската работа. Да чисти с прахосмукачка и да пее, да мие чинии и да пее, да е усмихната, докато простира. Що за тъпотия? Домакинската работа е най-скучната работа на света и никога не свършва. Тъпа и безкрайна.

Какво получавате, когато измиете пода? Нищо. Това е верният отговор – едно голямо нищо. Получавате нови трохи, косми и кал. И пак трябва да го чистите. Никой не ви плаща за този тежък физически труд, и най-лошото е, че и жените не си плащаме сами на себе си. Та, домакинята, както вероятно вече сте схванали, не ми е любима роля.

Не казвам, че живея в условия под санитарния минимум – дори напротив, но никога няма да схвана това заплесване по домакинството като нещо, което трябва да се върши само от жените, при това с кеф. И мъжете могат да вършат същото вкъщи, което правят и жените. 

За останалите роли бих казала, че животът ни кара да ги съчетаваме по някакъв начин, като тук-таме през годините една надделява над друга и после се сменят. Нямам любима. Аз съм си любимата роля – на Красимира, която прави това, което иска. Това е най-хубавата роля – да си свободен да правиш изборите, които искаш, да работиш, да си финансово независим, да пътуваш, абе... да го живееш тоя живот.

Какво си казваш, когато изпитваш трудности?

АМАН. Това си казвам. Аз съм страшен катил и не се сривам толкова лесно. Е, случва се да съм в лошо настроение заради някоя трудност, малко да се обезсърча дори, но бързо влизам в ритъм. Освен това си имам психотерапевт и това много помага, да знаете. Ако всички ходехме на терапевт, нещата на тоя свят щяха да са много по-различни!

Лесно ли се работи с индивид като Елисавета Белобрадова?

За всеобщо учудване – да. Ние доста си приличаме в някои неща, а тези, по които се различаваме, си ги знаем. И понеже вече сме на възраст, на която човек трябва да е наясно със себе си, проблемите си и реакциите си – просто не се провокираме. Защото имаме много работа, много неща, които трябва да бъдат свършени, и нямаме време за тъпотии.

Знаем кой в какво е силен и си разпределяме задачите така, че те да бъдат свършени най-добре. Това изобщо е много добър принцип на работа и отношения. Като искаш да си с някого и да вършиш работа с него – лична или професионална, просто трябва да го приемеш такъв, какъвто е. Ако не те кефи – тръгни си. Това и в личните отношения е много важно. А не да ръчкаш и тормозиш човека до теб, че е такъв или онакъв. Ами, такъв е и такъв си е бил и преди теб, и е много, много тъпо да искаш от него да се промени заради теб.

А какво си казахте с принц Кирил в Лондон? 

Първо да обясня, че се озовах в Лондон за първи път през живота си миналата година  - невероятно, но факт. Била съм къде ли не, ама баш там не бях. Та отидох в Лондон не защото съм имала среща с принц Кирил в 9 часа на Трафалгар Скуеър, а защото българската общност там организира коледен базар с играчки, направени от майките на деца с увреждания от каузата ни Оле Мале.

Отидох на базара, който се провеждаше в българското училище в Баркинг, и там дойде и принц Кирил, който остана през цялото време, купи си много играчки и си полафихме за Хигс бозона и студения ядрен синтез. Шегувам се, той нали е физик, пък аз съм една световноизвестна физичка... Какво си казахме – някакви общи неща, поговорихме си колко са яки играчките,  представих му каузата ни. Много мил, свестен човек, небрежарка, както се вика по софийски.

Бях се притеснила – викам, Красимира, принц е това, облечи си някое манто, някоя дантела, дръж се на ниво, пий чай без да сърбаш и говори за времето, ама изискано. А той се оказа изключително земен (а не извънземен) и много непретенциозен. Харесвам такива хора.

Какво мечтаеш да имат всички жени по света? 

Свободата да правят това, което сърцето и душата им иска. А не това, което иска мъжът им, гаджето им или който там мъж им казва какво е редно и какво – не е. Никой да не ги бие, да не ги тормози, да не им казва, че парцалът е женска работа и трябва да си го обича този най-мил и свиден парцал. Никой да не им казва, че „не е възпитано жената да се смее високо“, да не им казва, че много им знае устата или някоя подобна простотия.

Родителите на момиченца да не им купуват от деца онези малки кухнички с малки чашчици и да ги учат да сервират, защото това е „работа на жените“. Абе, иска ми се жените да имат повече увереност, смелост, сила и кураж. И да работят, и да изкарват пари. За да са независими и сами да преценяват ботуши ли ще си купят, или билет за самолет, или ще идат на скъпа вечеря. Или и трите. Това е.

Вижте всички жени от А до Я  >>>