Вяра Иванова
Едва ли е случайност, че преди около две години изгубихме Честър Бенингтън, вокалиста на Linkin Park, а смъртта му съвпадна с рождения ден на легендарния вокалист и негов добър приятел Крис Корнел, който се самоуби два месеца по-рано.
Така и не стана ясно защо двама толкова талантливи и успешни мъже, с хубави семейства и хиляди фенове по целия свят, решиха да сложат край на пътя си. А може би отговорът е именно в нещата, които изброих току-що. Понякога славата, парите и успехът не идват под формата на блясък и розов прашец. Понякога славата идва като тъмна материя, която изсмуква всичко радостно от теб и душата ти.
Не знаем и никога няма да знаем, какво е било в главите на двамата най-добри приятели, но е факт, че музикалната сцена осиротя, след като слязоха от нея по възможно най-тежкия и необратим начин.
Ако беше жив, Крис Корнел щеше да празнува своя 55-ти рожден ден на 20-ти юли. Ако беше жив, Честър Бенингтън сигурно щеше да бъде на това парти. Сега най-вероятно двамата отново празнуват, но не тук, а някъде там... в неизвестното. Празнуват рождените си дни или свободата, кой знае.
Музикалната сцена никога няма да бъде същата без два от най-разпознаваемите си гласове. Гласове, които бяха химна на едно цяло поколение, което израстна с тях, формира музикалните си вкусове благодарение на тях и най-важното - осмели се да бъде различно заради тях.
Благодарим ви, Крис Корнел и Честър Бенингтън, че ни помогнахте да дръзнем да бъдем различни и ни научихте, че това е прекрасно нещо!В памет на великите музиканти, днес ви припомняме два текста, посветени на тях. Те са дело на нашия автор Росен Карамфилов и заслужават да бъдат прочетени:
Писмо до Крис Корнел - до поискване
Музиката осиротя, Честър! Ядосани сме ти, но ти прощаваме...
