Писмо до Крис Корнел - до поискване

20.07.2017 12:30

Преди по-малко от два месеца светът изгуби величествения Крис Корнел. Днес той щеше да навърши 53 години.

Нека се преклоним пред огромния му талант и да отделим днес поне малко време за неговото творчество и живот.

Споделяме с вас едно писмо, изваяно от пръстите на Росен Карамфилов, което казва всичко... (бел. ред.)

***

Крис, най-напред искам да ти благодаря. За музиката, която тече във вените ми. За вярата, която ми остави твоят глас. Тази бленда, която изчезна в мрака...

Животът е абсурден, Крис. Сега аз плача за теб. Така е – рокаджиите също плачат. Не съм сам в това. Всички скърбим и не вярваме. Кажи ми, че не е истина, Крис. Или ако е – кажи ми, че сам си направил избора си. В противен случай излиза, че Бог за кой ли път не е бил справедлив.

Не зная каква е причината за смъртта ти. Не ме интересува каква е. Зная единствено, че твоята музика ме възпита. Талантът ти ме порази. Няма какво да се лъжем. Целувам жена си на твоите песни. Обичам на твоите песни. Живея на твоите песни. И докато дишам ще е винаги същото. Обещавам ти.

В началото слушах Soundgarden, после Audioslave. За мен това не са просто банди. Това е религия. Религията, която ти ни довери, Крис. Тъпо ми е, че не се събрахте с Audioslave. Това беше една от големите ми меломански мечти. Но времето е нещо отвратително, знаеш. Каквото и да правим – то никога не достига.

Докато пиша това, в слушалките ми звучи The last remaining light. Последната оставаща светлина. Колко велики текстове сътвори ти! Направо не е реално. Думите мълчат пред тая лирика. Ще си позволя да те цитирам в оригинал. За феновете, които те обичат. Ето:

THE LAST REMAINING LIGHT

Roll me on your frozen fields;
Break my bones to watch them heal.
Drowned me in your thirsty veins,
Where I'll watch and I'll wait, and pray for the rain.

Curl like smoke, and breathe again,
Down your throat, inside your ribs,
Through your spine, and every nerve,
Where I watch, and I wait, and yield to the hurt.

And if you don't believe the sun will rise,
Stand alone and greet the coming night,
in the last remaining light.

The seven moons, and the seven suns.
Heaven waits, for those who run
down your winter, and underneath your waves,
Where you watch and wait, and pray for the day.

And if you don't believe the sun will rise,
Stand alone and greet the coming night,
in the last remaining light...

Красота. Това е красота. И е само едно парче от изкуството, което ти създаде. Не може да е вярно, че те няма, Крис Корнел. Ти не можеш да умреш. Не и по онзи начин по който умират другите. Те рядко оставят такава следа след себе си, каквато остави ти. Те ще бъдат забравени, за разлика от теб. Да.

Земята опустява, Крис. Бавно и неусетно светът става все по-празен. Леми вече го няма. Боуи вече го няма. Джими Хендрикс вече го няма. Още много други твои братя с китари вече ги няма. В известна степен – смисълът също го няма. Черната дупка-слънце дойде и отми дъжда, както ти някога предрече. Сбъдна се, мамка му. Всичко си отива. Всички си отиват. Вярвам, че музиката ще остане последна. Вярвам го с цялото си сърце.

Стоя тук, затворен в тази стая. Днес няма да излизам никъде. Този ден никога няма да бъде същият. Слушам отново и отново последното ти изпълнение. My dying time. Сякаш си знаел, Крис. Знаел ли си? Разбира се, че си знаел. Човек усеща края. Особено, когато е гений. Ти си гений, Крис Корнел. Ще те помним.

P.S: Поздрави Кобейн от мен, моля те.
И пак – благодаря!