Желанието ме направи нещастен

Желанието ме направи нещастен
Снимка: Thinkstock

Командировката дойде изневиделица. Точно сега и точно в този град. Колко места имаше, където можеше да отиде. Мястото, където го пращаха, бе едно градче - малко и сиво, каквито има хиляди.

Сърцето обаче се сви. Сви се в черупката, от която не може да излезе. Там ли си, помисли, като чу къде отива. При нея? Не я беше виждал от 20 години, а си спомняше всеки път за нея, когато превърташе в главата си миговете, прекарани заедно.

Събра си багажа. В куфара натъпка всичко, което не му трябваше. Слагаше нещата машинално, без да преценява тяхната стойност. Дали му трябват или не, не знаеше. Мислеше за срещата. Куфарът се бореше със суетата му. Колко да съм красив?

Не, не съм красив, си мислеше. Минаха годините, в които се харесвах. Суетата превземаше спомените. Споменът така и не се върна. Остана страхът от неизбежното. Пътуването във влака бе приятно, гарите бяха на разстояние, което да те кара да се чувстваш комфортно. Не виждаш спирката, но спираш на гарата. Гарата я възприемаш като последна. Сякаш след нея няма нищо. Изхвърляш изпушената цигара. От прозореца виждаш как огънчето се отдалечава от вагона

.Животът ти препуска по релсите. Препуска към очакването. При тази, която винаги си чакал. И тя те е чакала. Споменът те кара да си представяш моментите, които си изпуснал. Ето я гарата. Слизаш и не мислиш за работа.

Работата е причина, а другото е повод. Улисан в мечтите си, звъниш:

 – Здравей, аз съм тук, казваш.

– Здравей,  чуваш отсреща. Гласът те кара да потръпнеш. Питаш се "Това ли е гласът?", "Да, това е", ти отговаря собственият ти глас.

Спомняш си любовта. Онази, единствената. Единствената, която си искал, единствената, която си си представял. Някъде там са и сегашните ти любови- съпругата и децата.

В спомена на отминалото се стараеш да намериш оправдание на това, което предстои. Минават деловите срещи. Звъниш.

– Ало, аз съм.
– Здравей, чуваш гласа, който искаш да чуеш.
– Аз, казваш, свърших с работата. Ти как си?, питаш.

Питайки, очакваш и отговора.

– Здравей, получаваш отговора, който очакваш.
– Ами, аз сега съм свободен, казваш. И нещо се откъсва от теб. Ще дойдеш ли, питаш.
– Да, чуваш слабо по телефона. Идвам.

„Идвам” почти не го чуваш. Ушите ти са заглъхнали. Така като и ушите на чуващия те.

Вечерта страстта се прехласна по отминалите спомени – аз съм ти, а ти съм аз. Желанието на отминалата страст охлади емоциите. Когато всичко свърши, той седна.

Погледна жената до себе си – всъщност беше кльощава, си помисли. Гърбът ѝ, който галеше с толкова страст допреди малко, сега очертаваше гръбнака ѝ.

Погали я с ръка, толкова е слаба, помисли. Кожата ѝ бе бяла, сякаш болезнено бледа. Какво стана – си помисли? Уж бяхме заедно, а сме чужди.

Желаех я като нещо, което не мога да постигна. А се оказа, че постигнах нещо, което не искам. Уплаших се от мисълта си. Белият гръб на жената изглеждаше по друг начин.

Сякаш издялана от мрамор, до него седеше статуя. Жива ли е, си помисли? Жива е, му отговори. Тялото на любимата се сви, с ръцете си прикри гърдите и краката. Погали я. С пръстите на ръката си преброи прешлените ѝ.

Стана им неудобно. Никой не искаше да пита и да пипа нищо. Със свитите крака жената искаше да потъне някъде. Мъжът до нея искаше да си тръгне. Търсеше причина. Ами ще тръгвам, ѝ каза, имам работа, чакат ме. 

Излезе навън, запали цигара. Издуха дима от цигарата. В зимния въздух се разнесе аромата на цигарени дим. Пръсна си малко одеколон, за да прикрие следите.

Тръгна към гарата.

Жената го гледаше от прозореца. Чувстваше се неудобно. Осъществила желанията си, не беше щастлива. С погледа на отминаващия мъжки гръб се прости с една от мечтите си. Вдигна телефона и се обади. "Мили, каза, прибирам се, имах работа днес, обичам те". 

Мъжът стигна гарата. Знаеше, че скоро ще е при семейството си. Пусна монета и се обади. Как си, мила, пита съпругата. Децата какво правят? – попита. Обичам ви, идвам си, каза.

Прочетете още:

Любов отвъд смъртта

С дъх на есен

Не празникът, очакването е магията на живота

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти