Аромат на нежност.
И на топлина.
На корички от портокал и нотка канела.
На обич. Приказна вълшебност.
И тиха споделеност. Сгушени мигове щастие.
Пазени. Докоснати. Потрепващи и нежни.
На вратата хлопа онова усещане – за обич и уют. За прегърнати мигове и стоплящи въздишки. За приказни думи. И две сърца. Пулсиращи в безкрая.
За всички мигове, които предстоят, които ще бъдат изживени, ще оставят отпечатък в сърцата ни и ще ни подарят магичност. Защото щастието не се търси, нито се пожелава.
Не се описва и не се разказва. То се намира. То се усеща. То е във всички мигове живеене и във всички пърхащи потрепвания от любов. То е в радостта от споделеното усещане, което очаква да ни усмихне.
Намира ни в уюта на всички блестящи случвания и тихо ни прегръща. Тогава поглеждаме през прозореца и улавяме всеки акорд на душите си , обгърнат в парченце тишина.
В усмивка. В топлина. В тиха улица. Безкрайни стъпки. И малки чудеса. Дъхът по прозореца рисува красота. Подарява ни ефирност. Всичко става вълшебно и тайнствено...
Точно тогава усещаме. И знаем. Коледа започва от момента, в който усетим нейното вълшебство и ухание. Нейната обич и споделеност. Защото духът на празниците е в една дума, която се чете в очите на семейства ни – обич.
В тихото припомняне, че сме хора. И умеем да сътворяме чудеса. Изборът е личен. Изборът се крие там – в сърцата ни. И сме щастливи може би, защото не празникът – очакването всъщност е цялата магия на живота.
За светла вяра. И една мечта – да бъдем по-добри и по-човечни.
Автор: Лора Бачийска
