За победителите и победените

Силните на деня. Те са интересен човешки вид.
Снимка: Thinkstock

Искам да споделя личните си впечатления по един много наболял напоследък въпрос, който се превръща в генератор на комплекси и фобии от страна на иначе модерния човек.

Ясно виждам, че победата е изключително търсен фактор в нашето всекидневие – на професионалното поприще, в спорта, в заниманията през свободното време, в образованието, сред приятелската компания, та даже  се  опитваме да воюваме и с половинката си, като профилактично упражняване на авторитет.

Състезанието ни е в кръвта, то ни поддържа нащрек и будни, стимулира ни и ни извисява, а всъщност правилата, върху които уж се изгражда "почтената игра в живота", в най-добрия случай са една голяма утопия.

Мой познат често ми напомня, че правилата са вариращо понятие и са силно чувствителни към обстоятелства, време, ситуации, хора и цели. Прав е.

Един друг приятел пък приема за лична мисия да ме накара да разбера, че играта сама по себе си е мръсно понятие, там всичко е позволено, правила въобще не се мяркат, а да спечелиш е въпрос на стратегия, предвидливост и добре изиграни карти. И той е прав.

Значи, да обобщим панорамата: живееш, тоест принуден си да играеш, съвсем условно казано; действаш енергично, дори подмолно, ако се наложи, и излизаш победител, защото правила няма (другият играч губи правото да търси справедлива развръзка, безразсъдно е пропилял шанса да подлее пръв вода на противника си, такъв е животът!); караш го скромно, честно и по достойнство и сам си слагаш етикета "бита карта", направо доброволно.

Силните на деня. Те са интересен човешки вид. Намират се на върха, доста често парадират с това си положение, стигат до крайността да приемат успеха за свое перманентно качество… Самочувствието им не приема други местоимения освен заветното "аз", а постоянна тема на разговор ( по-скоро монолог, събеседникът, уви, е с декоративна функция) се явяват постижения, триумфи, битки, където куражът и мъжеството всъщност са социално приемливите названия за хитруване на дребно и патологична амбициозност, прибягваща до позволени и непозволени средства по пътя към целта.

Да, всичко е наред, но само отчасти. От малки части. На върха се оказва студено, вятър брули вдигната високо глава, самотно е или пък е пълно с лицемери, които кимат при всяка авторитарно издадена сентенция, очаквайки с нетърпение да се отрекат от предишни идоли и да повярват в чисто нови божества. На върха е и доста несигурно – там пространството е ограничено и крачка встрани може да те заведе право в пропастта, от която толкова се страхуват успелите.

Лесно е да повярваш в себе си, трудно е истински да заслужиш тази вяра в собствените си сили. Съвършени няма, а първото място е само едно за жалост. Тази предна позиция обаче не е единично постигната победа, която магически започва да работи за теб, тъкмо обратното – ясно изявеното его трябва да запретне ръкави и да покаже, че му стиска да се задържи там, да се отстои и да се докаже.

Отговорностите и товарът на победата тепърва ще стават все по-осезаеми и изразени. А в бъдеще време "мръсната игра" няма да постигне миналия ефект, понеже онзи, който незаслужено е узурпирал лидерското място, не допуска, че поражението може да сполети него, родения победител.

И тогава ще бъде безмилостно детрониран от подобрения модел на тази специфична човешка порода, който ще използва всяка чужда слабост и временно невнимание, за да пробие и да си осигури място под слънцето на победата. От полза би било да не забравяме, че понякога слънцето грее, но не топли.

Вторият в класацията е реалната заплаха за лидера: дебне, акумулира енергия, хъс и целеустременост, пести сили и гориво за финалната права. Диша във врата на победителя и педантично чака да дойде неговия ред. Казват, че днешните победители са утрешни победени. Да, така е, защото състезанието не е житейска отсечка с купа за хитруващите играчи със съзнание на победители – животът си има тайнствени механизми, които умеят да пренареждат и поправят несправедливости от всякакъв тип (тънка ирония!). А да паднеш от високо, боли, това поне е добре известно.

Състезанието носи тръпка, удоволствие, наслада. Играта се играе интелигентно, с търпение и постоянство, като мобилизираш най-доброто от себе си и го превръщаш в  печеливш коз.

Победата е победа, когато е плод на чиста игра, на справедливо състезание и на вяра в крайния успех. А успехът идва при хладнокръвния реалист, при човека, който бавно гради своята платформа и методично подкопава устоите на незаслужилия първенец, за да се изкачи на извоюван с усилия връх, където ще помни, че за победата се работи ежеминутно, а поражението периодично нанася корекции в опозицията "победител – победен".

Докато чакаш корекцията, не забравяй, че истинският победител е удовлетворен преди всичко от себе си, не толкова от самата победа, носи чист състезателен дух и е борбена натура с принципи и морални устои.

Автор: Вероника Дашова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Каква суперсила би искала да притежаваш?

Оферти