Алармата на телефона ме моли вече час да се вдигна от мекото и топло легло. Ставам, но ми се връща обратно. Не се връщам. Наплисквам лицето си със студена вода, обличам се набързо и излизам.
Навън е свежо августовско утро. Отправям се към мястото, където обикновено правя сутрешния си джогинг – обширно игрище на десетина минути вървене от вкъщи.
Докато вървя си мисля: "защо не съм като повечето момичета? Защо просто не си останах в леглото, след това да стана и да си взема дозата кафе с цигара; да се "разливам" цял ден по пижама, да гледам сериали и правя нищо, и ям нищо, и научавам нищо, и взимам нищо и давам нищо, и... съм нищо...? Сещам се, че преди година бях такова едно нищо и се отвръщавам от себе си. Нищо не се случваше в живота ми...
После пожелах да живея, да усещам, да съм нещо. Не беше лесно. Промяната. И все още не е. Да продължа."
"Бъди активен!"
"Живей активно!"
Подобни лозунги ни заливат ежеминутно от реклами на добронамерени и лицемерни кампании за спортни инициативи, на псевдоздравословни храни, на хранителни добавки, уреди и какво ли още не.
Но каква е цената и по-точно съдържанието на това да си активен? Нима само с подканване могат да те накарат да се превърнеш в нещо, което не си, но очевидно е много хубаво, защото всички само за това приказват?
От опит – така не става.
Необходимо е човек да осъзнае ползите и изпита нуждата от активния и динамичен начин на живот. Това прозвуча адски клиширано, но е така.
Докато правя поредната обиколка си мисля, че да тичаш като "гламав" не е за всеки и в този смисъл човек трябва да открие своето занимание – било то някакъв спорт или пък хоби – нещо, което го прави щастлив и доволен и му помага да се чувства успяващ и здрав, надминаващ себе си и достигащ мечтите си.
Автор: Злата Филипова
Очакваме и вашите авторски текстове на edna@netinfocompany.bg
Добави ни в предпочитани източници в Google
