Трепетно усещане. Усещане за нежен полъх, с аромат на есен.
И аз превръщам се в тайна. Някъде написана. Но недокосната.
И скривам се като магия нежна в пъстрите листа. Долавям трепет.
Тихичко въздишам. И посрещам есента.
А тя е съзерцание. Цветна палитра. Феерия от омайност. Докосваща нежност.
Парченце изгрев. Въздишка от вятър. Усмивка от пухкаво облаче. Пърхащи отпечатъци от летящи пеперуди. Топло ромолене на листа. Две души. В едно сърце. И много, много любов....
С най-топлите си устни ще те премълча. Ще те превърна в светлина и тихичко ще те обичам. В ръцете ти ще се превърна във очакване. В сълза, притихнала под клепките. Ще те нарисувам с вечността и ще ти подаря частичка от света.
Защото любовта е път. А животът не стига. Той е миг. И любов до безкрайност.
Защото любовта е сбъдване. Което тихо ни превръща в смисъл. В бъдеще. В далечност. В хартиени птици. В падащи листа. В приказни мечти и истински желания. Защото само тя докосва с дъх – ухаещ на обич и на топлина. На желание. Трепет. И ние.
И защото си всичките мои причини. И си в усмивката ми. И защото си лято във дългите зими. И пролет. И есен. И всички сезони. И си път. И си дом. И безкрай. И съм твоя. И защото си всичкото. Повече от всичкото. И защото ми стигаш. Напълно. Съвсем. Докрай... До безкрай... До безумие...!!!
Защото любовта е там, където сърцето избира сбъдване. И не спира да тупти. Където си усещане. Където си мечта. Където си желание. Където те чакат. За да те усетят. За да донесеш щастие.
Любовта е там, където споделената тишина е приятна. Където се усещат само ударите на сърцето. Където оставате по въздишки. Където вълшебството се усеща и се превръща в сътворена реалност.
Любовта е там, където няма Аз и Ти, а има Ние.
Където имаш усещане за Ще. Където някой тихо попива твоите сълзи. И те желае. Където в очите се чете грижа и топлота. Където прегърнатите мигове се помнят вечно.
Любовта е там! Точно до теб...и ти се усмихва...
Любовта е да се събуждаш в две очи. И да знаеш, че блясъкът и пламъкът в тези очи е само за теб.
Любов е...да знаеш, че ти си причината за неговата усмивка. Защото се четеш по устните му. И те пише върху кожата му. На пръсти. Без думи. По шепот.
Любов е...да усетиш сърцето му. Да допреш пръсти там отляво - и да знаеш - всеки удар е за теб...
Любов е...когато те целуне по челото, и ти каже:"Всичко ще бъде наред, защото аз съм тук".
Любов е, когато нежно те прегърне и ти подари нюанс – от хилядите цветове на есента. Любов е, когато вече няма значение как го наричаме. А само усещаме....
Автор: Лора Бачийска
Добави ни в предпочитани източници в Google
