Предполагам всяка от вас ще се съгласи с твърдението ми, че не всичко в живота ни се развива според плановете и очакванията ни.

Всички жени си мечтаем за Него - Рицаря на бял кон, който ще дойде изневиделица, ще щурмува сърцето и душата ни и единственото му желание ще бъде да ни закриля и задоволява всяка една наша прищявка, на нас и само на нас.

С една дума – да бъдем най-важния човек в живота на някой, но не кой да е, а Мистър Съвършенство. Ако може да бъде главен инициатор на кулинарните уикенди и пръв желаещ в състезанието „Кой ще изчисти вкъщи след тежък работен ден”.

Е, дами, ще ви кажа нещо, но не, за да Ви подразня – аз познавам един такъв Мистър Съвършенство. Дори повече – той е човекът до мен.

Той е интелигентен, чаровен, с изключително висока обща култура, с добро положение в обществото, винаги забавен и оригинален. И ме обожава.

Всеки ден ми казва колко съм красива, как не е виждал по-невероятна жена от мен и често-често ме поглежда с онзи учуден поглед тип „Как въобще си ме харесала”.

Признавам си, аз съм глезена жена – носи ми кафе сутрин, готви ми и въобще – Мистър Съвършенство.

Само че има едно голямо НО – моят мъж-мечта си има дете…О, свети Покровителю на жените егоисти!

Тежък беше моментът, в който започнах да осъзнавам, че никога няма да заема заветното първо място в сърцето му, защото то вече беше заето и то с опция „ЗАВИНАГИ”, на всичкото отгоре – от най-чаровната млада госпожица на света, на цели 4 години.

И сякаш нищо не можеше да запълни празнотата в сърцето му, когато трябваше да я върне на майка ѝ.

Моментите на отчаяние започнаха да ме застигат все по-често – как е възможно да обичам някого толкова много, а единствената вечна мисъл в главата му да бъде…друг човек и тъгата по него!

Не помагат нито обожанието, нито грижите, нито вниманието, което му отделях – нищо! А след това идва и вината – колко лош човек трябва да си, за да ревнуваш от едно дете – едно беззащитно, крехко създание, което има нужда от баща си?!

Няма да крия, много пъти подлагах всичките си планове и мечти, свързани с него, на съмнение.

Някак си не ми се струваше честно да посветя цялото си съществуване на човек, за когото дори не бях № 1.

Винаги съм осъзнавала, че когато съм с някого и след време имаме деца, най-важни в живота ни ще бъдат те. Но да започна връзка от тази начална точка – не бях готова, исках го само за себе си…

Един ден седях на дивана вкъщи, четейки книга, когато входната врата се отвори. Оставих книгата, погледнах към коридора и го видях – беше Той, прибираше се след цял ден, прекаран с малката („Цял ден - казваше той – а все едно бях с нея само минута”) – подгизнал от есенния дъжд, с мокра коса, разрошена в несполучлив опит да бъде подсушена.

Без да ме вижда, разсеяно свали обувките си и машинално извади сгънат памперс от десния си джоб.

И чак тогава ме забеляза – погледът му се спря на мен – изморен и тъжен.

Сякаш видът ми го накара да изпита доза облекчение, сякаш бях огънчето, нужно да запали макар и малки искрици в очите му. Липсвах му, обичаше ме, нуждаеше се от мен.

И тогава го видях – това беше моят Мистър Съвършенство – с мокра, рошава коса, с памперс в джоба, с цялата си бащинска загриженост към малкото създание.

Исках точно този мъж до себе си, и то с опция „ЗАВИНАГИ”! Аз бях заветния № 2 и никому не бих отстъпила мястото си!

Така че, мили дами, забравете всички захаросани истории за Рицаря на бял кон, преобърнал света, само и само да намери вас – единствената жена, имаща нужда от обгрижване!

Захвърлете всички обществени рамки, указващи ви точно как трябва да протече връзката ви!

В крайна сметка не другите хора, а вие живеете своя живот.

Вие сте тези, които биват обичани, които Го чакат вкъщи и карат погледа му да „оживява”. Бъдете силни и по дяволите – позволете си да бъдете щастливи!

Автор: Алекс Левичарска

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".