Не говоря за любовта към мъжа или жената, макар че някои са късметлии и ги спохожда такава безусловна и истинска любов към партньора, неподвластна на време, болка, недоимък, тъга.
Говоря за онази любов към човек, животно, планина, ако щете, която си остава завинаги. Тя те променя, прави те по-истински, по-щастлив. И с нея вече нищо няма да е същото.
Два пъти съм се влюбвала безусловно, дълбоко, разтърсващо и завинаги.
Първия път бях на 3 години – когато видях новородената си сестра. Малко вързопче любов, присвила очички и пръстчета, готова да ревне всеки момент. Тогава знаех, че каквото и да се случи, това човече винаги ще е в мислите и сърцето ми и винаги ще чувствам отговорна за нея.
Вторият път беше, когато прочетох „Хари Потър и философският камък”. Това даде тласък на манията ми да чета, чета, чета. Винаги чета поне две книги едновременно. Като вляза в книжарница, почти винаги излизам в книга. Сега, 12 години по-късно, книги имам дори по пода, а цялата харипотъровска поредица стои на почетно място – в превод и в оригинал.
Третият път беше, когато сестра ми даде живот на прекрасно момиченце. Всеки ден си спомням, как първия гледахме с благоговение с малко страх това топче щастие да ни гледа и се опитва да си разпери пръстчетата.
Такава любов наистина променя нещо в теб. Към по-хубаво.
Мечтая и аз да родя едно такова щастие.
Пожелавам на всеки такава любов – малко същество, което протяга две ръце към теб и те гледа с възхищение отдолу нагоре; животинка, която те обича повече от себе си, високи върхове, на които като се изкачиш и погледнеш надолу, да си кажеш „Е, за тази гледка си струва да се живее.”
Потърсете я – тя е там. И в платното за рисуване, в книгите на етажерката, в танца, в спортната зала, в мириса на окосена трева.
Автор: Маргарита Йпрданова
Още от Из Една:
Да бъдеш бременна или твоята нова професия
Мъжете били от Марс. А жените?
Добави ни в предпочитани източници в Google
