Отново е ранна делнична сутрин, а навън отново вали... Слънцето едва успя да се покаже над хоризонта, за да вдъхне надежда за живот и вече е заместено от онези най-сивите и подтискащи облаци.
Напоследък всичко ми изглежда като в някой от вечните романи на Джон Р. Толкин, където доброто и злото се преплитат в постоянна борба за надмощие и именно слънцето е онова разковниче, което озарявайки земята със своята светлина отново ни доказва, че злото е победено.
Питам се къде останаха онези хубавите зими, с онзи пухкав бял снежец, през които децата за малкото прекарани часове в игра, успяваха толкова да се насладят на безгрижието си, че дори след 30 или 50 години да си спомнят с умиление именно точно тези блажени мигове...
Питам се, къде изчезна и моята любима пролет, през чиито нежни месеци се зареждахме с толкова благоухания и цветове, с толкова силно желание за дейност и жовот, че думата депресия беше напълно излишна и до голяма степен непозната за нашата географска ширина.
Сега пролетта е лято, а понякога и есен... Сега НИЕ хората сме толкова заети сами със себе си и собствените си грижи, че никой няма време дори да си даде сметка, че именно нашите действия и дори бездействия са в основата на всичките ни безпокойства.
"Ами природата" ще каже някой, тази която ни наводнява, пресушава,тази която разрушава домовете ни и ни убива по един, или друг начин и тя ли е наша грижа?! Отговорът е категорично и безпристрастно ДА!
Точно така, единствено и само НИЕ хората сме отговорни за случващото се в природата и рефлектиращо с все по-голяма сила и все по-бързо върху нас самите и за още по-голямо съжаление и върху децата ни.
Страшно е да си дадеш сметка как през последните четири-пет десетилетия от лицето на Земята са изчезнали огромен брой биологични видове, а някои екосистеми са напълно заличени. Цели островни групи са обезлюдени, а горите им са изсечени.
Любимите ни автомобили, животновъдството и много други отрасли вече до такава степен са замърсили околната ни среда, че дори и столетие не би било достатъчно, за да се изчистят отровите сред които живеем! И защо е всичко това? Защо вместо грижовни стопани се превърнахме в жестоки тирани?
Ето го и отговорът: за да живеем НИЕ хората щастливо, комфортно и богато, за да се превърнем в роби на собствените си къщи, коли и вещи.. Заради тези чисто човешки неща, забравихме за същественото и пожертвахме най-ценното – нашия дом, нашата Природа.
Разбира се и това не е достатъчно, за да си дадат сметка хората, чиито грижи са най-големите и важните. Мили хора, време е да се събудим, дошло е времето доброто отново да възтържествува, дошло е времето човекът отново да заживее в хармония със себе си, с околните и с природата.
Дошло е времето да оставим автомобилите си, да изхвърляме разделно боклуците си, да пестим всяка капка от водата си, да не замърсяваме, да садим повече дръвчета и да пазим биоразнообразието си. Вече разполагаме с достатъчно информация за света около нас. Вече няма с какво да се оправдаваме, вече е въпрос на желание и разум ЧОВЕКЪТ да отвори очите си за СВЕТА. Това е начина природата да ни обикне отново, това е начина да бъдем щастливи отново!
Някой някога ми беше казал "ти не си за този свят.., ти не можеш да го промениш".
Да, аз не мога да променя СВЕТА, но АЗ мога да променя себе си и по този начин да бъда добър пример за някого! Всичко започва от нас самите, от нас зависи какъв ще бъде денят ни, месецът ни, годината ни, животът ни...
Слънцето току-що проби сивата облачна пелена. Лъч от светлина озари земята и душата ми, а на лицето отново проблесна онази усмивка на надеждата, че все още не сме загубени, че все още можем да осигурим светло бъдеще за нас и за децата ни.
Автор: Десислава Донкова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
