Жалкото е, че след всички лъжи, рани и обиди, след цялото това унижение тя продължаваше да го обича, да се надява, да плаче. Сама не знаеше дали това е любов или желанието да го има отново само за себе си надделяваше. Стоеше седнала на пода, свита на кълбо в най-тъмния ъгъл на стаята, и превърташе в главата си спомените за това как я е лъгал толкова време.
Всъщност това беше част от плана й да го изтрие завинаги от ума си, да го намрази. И успяваше, но точно тогава, той отново се появяваше в живота й по един или друг начин и припомняше за съществуването си. Тогава всичко започваше отначало по-болезнено от всеки предишен момент. Усилията да го забрави и да не мисли за него бяха нечовешки.
Все още усещаше аромата на парфюма му, пропит по кожата й, все още усещаше ръцете му, чуваше как й шепне, че я обича, а тези думи са били за друга. Задаваше си куп въпроси, които оставаха без отговор. Не вярваше, че някога ще се съберат отново. Само съжаляваше за изгубеното време, за напразните обещания, за това, че изглеждаше като глупачка, че му бе подарила сърцето си.
Знаеше, че трябва да се откаже и да продължи напред, но не знаеше как, по-точно не искаше да знае. Да, обичаше го до болка, да - би дала живота си да си го върне, но нямаше смисъл, защото както е казал Наполеон: "Когато сърцата се разделят, няма смисъл ръцете да остават една в друга", а техните сърца бяха разделени много отдавна, преди още той да избере нея, онази Другата, а може би тя винаги е била в сърцето му.
Автор: Полина Царева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
