Магията на думите. При теб е по-скоро магията на мълчанието. Интересно е как човек, който обожава да говори, мълчи толкова много, когато би трябвало да изкрещи какво иска.
Светът се върти не според физичните закони, а според желанията ни, а тъй като те са объркани до безкрайност, светът ще продължи да се върти.
Защото нищо не се променя, колкото и да искаме да вярваме в това. Хората остават същите дълбоко в себе си, просто стават по-добри актьори.
Свалят маските само в няколко състояния – когато са сами или с хората, които обичат. А всъщност, те са хората, които ги обичат, защото само те ги познават наистина и в дълбочина.
И това не става за един ден, но не са нужни и години.
Мълчанието сближава, а не отдалечава.
Аз мога да мълча.
Мога дори повече от теб, но това не е състезание и двамата го знаем. Без значение кой ще спечели и двамата вече сме загубили твърде много.
Защо ли? Ако ме питаш или по-скоро ако вътре в теб се поражда този въпрос, то сигурна съм знаеш отговора му. Знаеш защо. Защото не опитахме до край. Аз поне не. Ти също, може би не си искал.
Защо? Отново ли ще питаш?
Защото е по-лесно да не опиташ с всичка сила и да избягаш от нещо, което може би е щяло да бъде красиво. И болезнено, защото красотата е болка и няма място за лъжи в това твърдение.
Колкото и да искам да вярвам, че има нещо добро в красотата, то винаги остава на заден план, далеч размазано и извън фокуса на моето съзнание. Защото то е насочено в нея, в болката, която си причиняваме сами или оставяме другите да ни причиняват, защото е по-лесно. За да имаме оправдание, че някой ни е наранил, а не сме ние виновните.
Но не, просто никой не може да те нарани, ако не му позволиш, а в нас е заложен някакъв инстинкт на търсене на болката. И тук няма да чета лекции колко прав е бил Фройд, защото вътре в нас наистина има инстинкт за самоунищожение, може би дори и само за да задейства този за самосъхранение.
Замисли се, ако не си бил нещастен, как ще знаеш, че си щастлив? И как ще знаеш какво да си обичан или ценен, ако не си бил нараняван? Какво е обратното на нараняван – недокоснат, ненаранен, невредим? Няма такава дума. Може би защото това би трябвало да бъде нормалното ни състояние. Но дали е така?
Ежедневно допускаме хората вътре в нас и в душите ни без те дори да разберат или да помислят за секунда, че някой жест, дума или действие са се забили така дълбоко в нас, че дори години след това тази болка ще отеква.
Защо ли? Защото мълчим. Мълчим, когато най-малко трябва и говорим най-много, когато не са нужни думи. Разваляме перфектни моменти с тях и създаваме онези, които искаме да забравим най-бързо, а не го правим никога.
Автор: Емилия Петкова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
