Edna говори открито за насилието

Edna говори открито за насилието
Снимка: AVON

Мария Атанасова



Гергана Манолова е психолог. Ежедневната й работа я среща с пострадали от домашно насилие жени, но и с мъже-насилници, които търсят нейната подкрепа и наставничество, за да овладеят агресията в себе си.

Гергана е част от фондация "Български център за джендър изследвания", член на "Алианс за защита срещу домашното насилие" – неправителствена организация, която цели да окаже подкрепа и защита на жертвите на насилие.

С нея разговаря Мария Атанасова.



Г-жо Манолова, първо бих искала да ви благодаря за отделеното време от името на всички читатели на Edna. Екипът на сайта приветства кампания "Говори открито срещу домашното насилие" на AVON и я подкрепя не само, защото смятаме, че каузата на AVON е безспорно значима. Знаем, че читателите ни разпознават Edna.bg като място, в което намират практични съвети и вдъхновение, но и опора.

След текста на вашия колега Мирослав Наумов - "Как да разпознаем насилническата връзка?", на нашия мейл пристигнаха немалко въпроси, свързани с  домашното насилие. 
Кажете ни, какво е домашно насилие и изобщо винаги ли насилие е равно на физическо насилие?

Говорим за домашно насилие, когато хора, които живеят заедно, упражняват тормоз един над друг – било то с физически средства, по психологически начини, или дори икономически. Това се случва в семействата между партньорите, между поколенията и между роднините, но най-често, за съжаление, от мъже към жени.

Не е необходимо мъжът да посяга на жената – достатъчно е да подрива самочувствието й с постоянни обиди, да й прави тежки сцени на ревност или да й забранява да излиза с приятели, за да имаме домашно насилие. Повечето от нас не са свикнали да мислят за тези неща като насилие и наистина границата е тънка – но когато се почувствате заплашени, наказани или принудени по краен начин да живеете определен живот, това пак е вид насилие над личността.

Значи насилието може да има много лица, а насилникът, какъв е неговият профил? Той винаги ли е властен и избухлив човек? Възможно ли е публичният образ на един възпитан, галантен и мил семеен мъж с деца всъщност да се окаже разярен деспот у дома?

Възможно е, макар че тогава много малко хора ще повярват в това, за нещастие на жертвите. Насилникът страда или от ниска самооценка, която компенсира със стриктен и обсесивен контрол, или от идеята, че всичко му е позволено.

Той изисква подчинение и малко след началото на връзката започва да поставя условията си пред жената – как да се облича, как да се държи, с кого да си прекарва времето, когато не е с него. Отначало тези изисквания звучат сравнително невинно, но постепенно стават все по-сериозни, а насилникът – все по-неотстъпчив и склонен към избухване, ако му се противоречи.

Той може да се държи по този начин само с партньорката си, като пред останалите демонстрира съвършена фасада. Неизменно настоява, че прави всичко това за доброто на жената – защото той знае най-добре, защото тя е нерешителна и има нужда от него, защото тя не знае как да се справя в живота. Уви, много жени вярват в това, защото е лесно да повярваш, че човекът, който ти е най-близък, иска и знае кое е най-доброто за теб.

Как трябва да реагираме, ако станем жертва на домашно насилие?

Важно е да осигурим собствената си безопасност, както и на децата, ако има такива. Независимо колко е значим актът на домашно насилие, най-добрият ход е жената да напусне общото жилище, като вземе децата, и отиде при приятели или роднини.
В много от случаите насилникът я намира и я умолява да се върне, защото той не може без нея – в никакъв случай не трябва тя да се поддава на тези увещания. Понякога направо я заплашва, че ще направи живота й ад, ако тя се раздели с него. Затова е добра идея жената да подаде жалба в полицията възможно най-бързо след случая на домашно насилие.

Всеки лекар, личен или който и да е, е длъжен да издаде медицинско свидетелство, с което да констатира признаци на нараняване, ако има такива. Това свидетелство трябва да се приложи към полицейската жалба. Дори нищо да не последва от проверката, полицията ще предупреди насилника и при евентуални негови заплахи или по-нататъшни действия ще вземе по-сериозни мерки.

Пазенето на тайна, че сме станали жертва на домашно насилие от близките ни, откъде произлиза? На какво се дължи чувството на срам и заслужена вина?

Жените вярват, че по някакъв начин са си заслужили насилието, нерядко защото насилникът така им повтаря. Към това се прибавя чувството, че са били направени на глупачки. Никоя жена не иска да си мисли, че това може да се случи и на нея, и когато всъщност се случи, не иска да разкрие това от срам, че това говори лошо за нея и смята, че си е заслужила последствията, защото е била толкова сляпа.

Това обаче не е така. И най-интелигентният, най-интуитивният човек може да се подведе от опитен манипулатор, а насилниците са царе на психическата манипулация. Освен това, често домашното насилие е унизително – то включва обиди по адрес на жената, физическо посягане, понякога сексуално насилие. За жената е много трудно да разкаже какво се е случило, а ако е продължавало по-дълго време, тя може да е повярвала в това, което насилникът говори за нея.

Какъв е процентът на жените, пострадали от домашно насилие през последната година. Има ли и мъже, които стават жертви?

Според данни на нашата организация, към средата на 2012 г. в центровете на "Алианс за защита срещу домашното насилие" са регистрирани приблизително два пъти повече случая на домашно насилие в сравнение с първото полугодие на 2011 г. Отбелязахме сериозен ръст на регистрираните случаи на насилие над деца.

Данните могат да означават две неща: или случаите на насилие са се повишили, или се наблюдава ръст при броя на хората, които търсят помощ от специалистите. Все повече хора се обръщат към Алианса за помощ в следствие на по-голямата информираност на българите за проблема с домашното насилие поради съвместната работа на медиите, AVON България, Алианса и на всички хора, които купуват благотворителната синя серия бижута.

Къде да потърсим помощ, ако станем жертва на насилие?

Центровете в страната на "Алианс за защита срещу домашното насилие" предоставят безвъзмездна подкрепа на пострадалите от домашно насилие жени и деца. 11-те центъра в цялата страна подпомагат потърпевшите с психологически и юридически консултации, медицинска помощ, а в някои от случаите осигуряват физическа закрила и подслон на жертвите. На сайта www.alliancedv.org бихте могли да откриете информация за Алианса.

Споделете с нас, базирайки се на вашия опит, възможно ли е след консултации и оказана специализирана помощ (на насилника), той да спре да упражнява физически и психически тормоз? Излечимо ли е това поведение?

Възможно е насилникът да промени поведението си, но само ако той го пожелае. Понякога хората прибягват до насилие, защото са изчерпали психичните си сили да се справят по друг начин или защото просто не знаят какво друго да направят. С търпение и разбиране на себе си могат да се изградят нови начини за реагиране в напрегната ситуация.

Идват насилници, които искрено се разкайват за стореното, които се опасяват, че може да направят нещо по-лошо следващия път или които искат да се справят с гнева. С такива хора се работи сравнително лесно и напредъкът е голям. Дори когато съдът е постановил специализираната помощ, пак може да се помогне – клиентът идва със съмнението, че ще му четат морал, но научава нови неща за себе си и започва да преосмисля поведението си. Важното е да има искрено желание и воля за промяна.

Искрено се надявам последното ви изречение да се запечата в съзнанието на читателите и ви благодаря още веднъж.

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти