Хубавите текстове имат право на нов живот. Припомняме този за живота, хляба и важните неща...(бел.ред)
Всеки човек има своя философия за живота, свои правила писани и неписани закони, които го правят по-добър или по-лош... Животът е такъв, какъвто ние съумеем да го съградим – човек се учи да живее от първата глътка въздух на белия свят до последния си дъх.
В светото писание Библията се казва: "Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово изречено от божиите уста". А какво е казал и завещал Бог на човека?! Не лъжи !... Не кради!... Не убивай!... Почитай майка си и баща си, за да се продължат дните ти на земята!... Обичай ближния си като брат!
За българина в миналото хлябът не е бил само храна, но и символ на живот, благополучие и успех. Една българска поговорка гласи: "Никой не е по-голям от хляба". За българина хлябът е бил свещен – той е прибирал грижливо всяка троха и коричка, а днес го изхвърляме в кофата за смет.
За него има и метафора като "горчив хляб", когато е спечелен с много труд и "сладък хляб", когато е спечелен от собствени знания и труд. От миналото до днес българинът посреща важни и скъпи гости с хляб и сол, животът започва и свършва с хляба, защото и при раждане на дете и в последния час на човек има хляб на трапезата.
Хлябът е важен. Хлябът е необходим. Никой не е по голям от хляба, но човек освен от материални блага има нужда и от духовни такива. За да е "сладък" хляба на човек, той има нужда от любов – да обича и да бъде обичан. Защото любовта е най-прекрасното и велико чувство.
От векове до днес безброй поети са писали и продължават дапишат за нейно Величество Любовта! Тя – любовта, дава смисъл на човешкия живот. Има различни видове любов – любов към род и родина, любов към дом и семейство, синовна обич... Но майчината обич си остава единствена и неповторима по сила и красота. Майката е тази, която с много обич и страдания дарява живот. Само една всеотдайна и неизмерна любов, каквато е майчината, е способна на безброй жертви и отричания в името на детето ѝ...
Хляб... Любов...Човек има нужда от приятели, от дом и семейство. Има нужда от знания, за да върви смело напред към своите мечти и върхове, от много воля, мир и хармония в душата и сърцето. Един деец на френската революция Жорж Дантон е казал: "След хляба най-важното за един народ е училището". Колко истина има в тези думи...
Хляб... Любов... Знание... Би ли имал човек всичко това, ако нямаше дом и семейство, които да го дарят с огромната си любов, да го нахранят и стоплят освен с хляб, с много обич и топлина? Нашият дом е нашата крепост – там се приютяваме в добри и лоши дни, там търсим и намираме спокойствие и хармония.
Човек без дом и семейство е като дърво без корен.
Приятелите също са много важна част от нашия живот. Те ни подават ръка в трудни за нас дни. Те са тези, които застават до нас винаги в нужда, страдат и се радват заедно с нас.
Какъв щеше да бъде животът ни, ако спазвахме думите, завещани ни ни в Светото писание: Не лъжи... Не кради... Не убивай... Обичай ближния си като брат...
Не само хляб е нужен на човека. Нужно ни е всичко онова, което ще ни направи по-добри и човечни. Дори да сме богати и нахранени добре, ако нямаме вяра и душата ни е празна, ние сме по-бедни и от просяка, молещ за коричка хляб. Да бъдеш добър означава да правиш добро, заради самото добро, без да очакваш награда или благодарност. Да бъдеш добър означава да постъпваш така, както е редно, независимо от постъпките на другите. Да бъдеш добър означава да обичаш и да прощаваш.
Човешкия живот би бил една огромна пустиня, ако го нямаше онова малко огънче да топли душата, да осмисля и дава криле на нашите мечти и стремежи. Любовта и доброто са ни повече нужни от всякога, за да внасят красота в живота ни... Защото не само с хляб ще живее човека....
Автор: Дидка Симеонова
Еdna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfocompany.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Добави ни в предпочитани източници в Google
