Обичам да вали!
Обичам мириса на дъжда и шума от капките му, който успокоява със своята монотонност.
Обичам да вали, защото всяка падаща капка заглушава мислите ми. Завали ли, времето спира!
Става ми едно такова уютно и романтично. Бурята от емоции в съзнанието ми затихва.
Сякаш природата иска да се успокоя за секунда, да си поема дъх, да поплача с капките дъжд и да ми олекне, докато си припомня истински важните детайли.
Онези дребни на пръв поглед нещица, които успяваме да пропуснем и да приемем за даденост, бързайки от задача на задача, ден след ден, час след час, минута след минута...
Днес вали и си мисля, колко ли хора по света са отворили очи, скачайки от леглото като навити пружинки, планували старателно целия ден със задачи. Май всички имаме такива дни!
Дни, в които се губим в ежедневието. A дали душата ни е съгласна с начина, по който сме планували деня си, а дали сърцето ни желае и има нужда от други ценни моменти, които може би сме пропуснали да включим в графика...
Затова искам да те помоля, ако си открил себе си в думите ми, утре недей машинално да ставаш от сън, щом чуеш алармата си. Отдели своите пет минутки за ПРОБУЖДАНЕ!
Пет минутки, в които да се вгледаш по-дълбоко в себе си и да се вслушаш във вътрешния си глас. Какво има да ти каже той днес, какво чувстваш, какво би искал да направиш днес за себе си и за тези, които обичаш и цениш, за да изрисуваш огромна усмивка на лицето си!
Дай си обещание да обичаш повече себе си и още утре да се събудиш пълен с благодарност и нетърпелив да посрещнеш капките дъжд!
Всеки ден е предизвикателство, възможност, начало. Всичко, което се случва, всеки, който идва или си отива от живота ти, има своето място и е причина да си стигнал точно до тук, до този момент, до това твое Аз.
А ако днес все още не си благодарил за това, което имаш и което предстои да извоюваш, бързо добави в безкрайния списък със задачи 10 минути, в които да погледаш дъжда, сгушен до прозореца с чаша ароматно кафе в ръка, да му се усмихнеш, щастлив, че си тук, че можеш да го видиш и чуеш да ромоли, да го усетиш по кожата си.
Утрешният ден никому не е обещан, затова прегърни с благодарност днешния!
Усмихни се!
Автор: Станислава Латева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfocompany.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
