Искам да ми помогнете да намеря себе си, да бъда в хармония със себе си, да постигна това триединство дух, душа и тяло. При мен водещи са емоциите, "благодарение на които" страдам и до ден днешен. Използват ме, манипулират ме... Докога ще допускам това да продължава? 

Знам, че определно нещо ме дърпа надолу и нямам силите да кажа край. Как да спра да живея в тези мои измислени приказки, които за съжаление не съществуват? Стигнах дотам, че от 6 месеца физически не се чувствам добре, нямам никакъв тонус, енергия за нищо, все едно са ме изстискали като лимон. А в действителност съм здрава.

Как да спра да поставям граници, да не съм толкова черногледа, да виждам красотата и в най-малките неща, да допускам, че и мен, там някъде ме чака щастие? Провеждате ли семинари в Стара Загора?

Благодаря Ви и се надявам на Вашата скорошна помощ.

* * *

Здравейте,

Само като констатация - писмото ви показва, че доста сте поизгубили вътрешните си ориентири: от една страна твърдите, че ви манипулират (т.е. вие сте жертва), от друга – че сама поставяте граници пред това, което си представяте, че би трябвало да представлява животът ви, а от трета – това, което би трябвало да е животът ви, не зависи от вас, а ви чака "някъде там".

Аз лично мога да дам само един отговор на въпроса ви: "Докога ще допускам това да продължава"? Отговорът е: "Докогато го допускате".

В предишната статия вече коментирахме, че е нужно да изградим първо вътрешни опори и да преформулираме отношението си към отговорността ни към сoбствения ни живот. Това е и основната идея в книгата "Животът може да е чудо", която ви препоръчвам да прочетете, ако още не сте – тя ще ви помогне да се ориентирате много бързо къде сте вие и какво бихте могли да направите, за да промените нещата така, че да ви устройват повече.

Но нека сега да се хванем за това: "Знам, че определно нещо ме дърпа надолу и нямам силите да кажа край".

Предлагам ви да направите малко душевен фитнес. Моля, чувствайте се свободни да импровизирате, както ви е по-удобно. Ето няколко идеи:

1. След като "нещо ви дърпа надолу", защо да не може и нещо да ви дърпа нагоре? Вие решете какво е и го ползвайте като мантра. Това е същата техника като вкарването на ново съдържание в негативни формулировки, като например: "зациклил съм в безпаричие" – "зациклил съм на големи доходи", за които сме писали в предишни статии.

2. Щом нямате сили да кажете край, значи трябва да заякнете. Пробвайте за известен период всекидневно да вдигате някакви тежести (не е нужно да са истински – може и две чаши да ползвате), после заставайте пред огледалото, изпъчете мускули и казвайте "край". Правете това, докато усетите, че сте заякнала достатъчно – т.е. нагласата е претърпяла промяна.

По отношение на другите ви въпроси:

1. "Как да спра да живея в тези мои измислени приказки" – ами създайте си приказна реалност, ако ви харесва повече. Преименувайте се от "тази, която измисля приказки", на „тази, която създава приказна реалност".

2. "Как да спра да поставям граници" – пробвайте да разширявате границите на ежедневието си, като правите поне едно нещо на ден, което никога не сте правили.

3. "Да не съм толкова черногледа" – запълнете един лист от рисувателно блокче с черна боя в продължение на някакъв период, докато вие усетите, че се е получило насищане, ежедневно покривайте "рисунката" с бяла кърпа и я гледайте – така няма да сте черногледа, а белогледа (т.е. пак преформулираме нагласата).

4. "Да виждам красотата и в най-малките неща" – събирайте си "малки неща" (може да са камъчета, кибритени клечки и пр.) и си ги украсявайте.

5. "Да допускам, че и мен там някъде ме чака щастие" – по-добре допуснете, че сте щастлива тук и сега. Заявете го буквално. Ако подхождате към щастието си с нагласата, че ви "чака някъде там", това, което се случва, е че то продължава да ви чака някъде там и този процес всъщност няма край.

Когато изградите вътрешните си опори, хармонията, която търсите, ще ви намери сама.

И отговор на последния ви въпрос – да, провеждаме курсове в Стара Загора, свържете се с нас, за да получите информация за предстоящия семинар на 15 март.

Сърдечни поздрави, Алексей