Почти на всеки от нас се е случвало да помогне на някого.

Ей така. От добри чувства, намерения, от жалост, състрадание, куртоазия, показност или просто от сърце.

Много често обаче, освен неоценен, жестът му остава и погрешно разбран.

Друг е въпросът, че не всички хора умеят да благодарят. Но по-тежко е да чуеш "Никой не те е молил" или просто да бъдеш обявен негласно или гласно за виновен.

Веднъж една приятелка, която снимаше филм за дом за възрастни хора, ми сподели как живеят. И до днес си спомням израза "като кучета".

Не знам защо това, което я беше впечатлило, бяха точно приборите, с които сe хранят, но успя да развълнува и мен.

Разузнахме колко хора живеят там и отидохме заедно в голяма верига магазини. Купихме една количка с прилични порцеланови чаши, чинии, вилици, лъжици и прочие с идеята да създадем усещането за комфорт на тези хора в края на жизнения им път.

Всички възрастни се зарадваха, но дойде директорката и ни нахока. Защо сме си дали парите за толкова луксозна посуда? Защо не сме я питали нея от какво имат нужда хората. Та те нямали какво да ядат, ние сервизи сме им купували...

Прибраха ги все пак. Обясниха, че няма да ги използват, защото възрастните хора много изпускали и разливали от чиниите и затова трябвало да се хранят само в метални очукани купички. Без ножове - за всеки случай. Все едно не е старчески дом, а лудница.

Покрай дипломната ми работа преди много години в детски дом пък попаднах на друга директорка, която беше недоволна, че сме събрали детски дрешки с различен размер и произход. Трябвало да са еднакви за всички. Например - 50 футболни фланелки и 50 топки, отколкото 2 чувала с панталони, блузки, обувки и играчки. Все едно ще прави футболен отбор.

Разбира се, имам още много примери. Личните ще ги спестя, а и повечето не ги помня. Пожелавам и на вас къса памет за подобни неща!

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.