Счита се, че родината на брюкселското зеле е Белгия. В много страни като Франция, Англия и САЩ, през втората половина на ХІХ век то добива широко приложение с тенденция да измести обикновенното бяло зеле.
По своята биологична стойност брюкселското зеле се нарежда на едно от първите места сред храните от растителен произход. То съдържа средно от 152 до 247 мг витамин С, който се намира в много стабилна форма и не се разрушава при съхранението му. Съдържа още витамините В2, РР, каротин, минерални соли (калий, натрий), въглехидрати, белтъчини, багрилни вещества, етерични масла и органични киселини. Поради съдържанието на значителни количества желязо е подходяща храна при малокръвие.
Брюкселското зеле е с нежен вкус, особено когато е младо. То се познава по зелените листенца, които са твърди и стегнати, бледо на цвят пънче, което не е изсъхнало. Добре е да се избира с еднаква големина, за да може да се свари едновремено. Съхранява се 4-5 дена в хладилник, в хартиен плик, за да се предпази от изсъхване.
До момента на използването им зелчетата се държат на стеблото - така по-добре се запазват. При употреба се измиват много добре и не се отрязват твърде късо, защото лесно се развалят, листенцата се накъсват и ястието добива лош вид.
Преди да сложите брюкселското зеле да се вари, трябва да отстраните повехналите листенца (ако има такива) и да направите малки разрези в основата на всяка зелка, да го измиете добре на течаща вода и след това да го сложите в тенджера с вряща подсолена вода.
Брюселското зеле е сварено, когато можете с клечка за зъби да продупчите някоя от малките зелки. При задушаване трябва да се внимавада не се разкъсат зелчетата. При варенето брюкселското зеле увеличава обема си.
