Велина Томова
Откъде се учим да сме добри родители? От собствените си родители, от книгите, от приятели, от здравия си разум и вътрешното чувство?
Често приемаме идеи за родителството и отглеждането на деца от всякакви източници. И ако за бебетата и малките деца е по-лесно – кърмене, колики, захранване, то за подрастващите тийнейджъри нещата са много сложни.
Там се намесва сериозна психология, защото говорейки с децата си, поставяме основите на бъдещия зрял човек, в който ще се превърнат.
Още повече, че предизвикателствата на „виртуалното“ поколение, в което всички са на показ в Мрежата, са още по-големи.
Това поколение е първото, което се ражда в средата на толкова ожесточена конкуренция за внимание, харесвания и успех.
Инстаграм последователи, абонати на видео канала, участия в музикални риалити програми – на нашите 14-15 годишни деца изобщо не им е лесно.
Трябва меко, но постоянно да обясняваме на децата си, че е невъзможно да сме харесвани от всички. Че успехът, който виждат в интернет, често е дело на сериозни усилия и труд в продължение на години.
Или пък обратно – че успехът не е това, което изглежда, че често е фалшив.
Ако детето ви има желание да се изявява, поощрете го. Няма нищо по-болезнено от това родителите ти да не ти вярват.
Нека да си направи влог, да се пробва да пее, да пише – интернет е широк и място има за всички.
Но ако лайковете не започнат да се трупат със скоростта, с която то очаква, нека разочарованието да не повлиява и без това крехката тийнейджърска психика.
Харесването в интернет не показва качествата ти като човек. Да, трудно е да се обясни на тийнейджър, за когото това е основната движеща сила.
Но тук идва нашата роля – да определим заедно с детето си какво е истински успех.
Да си добър в спорт, да избереш професията си, да създаваш нещо, с което да си различен и успешен. Но и това различно да не е опасно за живота като снимки от ръба на изоставена сграда.
Реалните занимания с изкуства и спорт дават самочувствие на детето, че може и знае нещо, а не че е важно просто как е позирало.
Не трябва да оставяме децата си в морето от лайкове и хейт да се опитват да намерят бряг невъоръжени с нищо друго, освен смартфоните си.
Колкото и да сме изморени, разведени, разочаровани от собствения си живот и липса на лайкове в него, трябва заради децата ни да намерим време да говорим с тях, да се забавляваме заедно или просто да им кажем „Аз те обичам и подкрепям във всичко. Можеш да търсиш одобрение навън колкото искаш, но знай, че каквото и да стане, семейството ти ще е тук и винаги ще можеш да разчиташ на него“.
- Децата ни са все по-депресирани заради смартфоните. Как да им помогнем?
- Родиха ли шведските толерантни родители едно поколение деца-чудовища?
