Нуждата ми да спя ме срещна с Д-р Иглика Ялъмова.
Не можех и не можех да се преборя с демоните си и да спя спокойно.
Дълго време.
Реших, че трябва да се отпусна и да потърся помощ вместо да се стегна и да ровя не където трябва.
И ето – Иглика беше на хоризонта. И ме спаси. Тя завършва медицина през 2006 г. в Медицински университет – София.
Специализира психиатрия в периода 2009 - 2013 г. с база за обучение – Клиника по психиатрия, УМБАЛ „Александровска”, и защитава докторска работа към Катедра по психиатрия, МУ-София, през 2013 г.
Дипломиран когнитивно-поведенчески психотерапевт от 2009 г. и супервизор по когнитивно-поведенческа психотерапия от 2015 г. В момента работи като клиницист и главен асистент в Клиника по психиатрия, УМБАЛ „Александровска” и към Катедра по психиатрия, МУ-София.
| Припомнете си всички интервюта със специалистите от рубриката "Професии" ТУК |
Днес, на Световния ден за психично здраве, споделям моето интервю с нея:
Каква искахте да станете, когато бяхте малка?
Лекар! Може би защото родителите ми са лекари и помня не една Нова Година, посрещната с тях по дежурства, най-хубавите игри ставаха тогава. В болницата се чувствах като у дома.
А кога бяхте сигурна, че искате да станете психиатър?
Минах през различни специалности по време на следването си – исках да стана рентгенолог, гинеколог, ендокринолог. После се записах в един обучителен курс по когнитивно-поведенческа психотерапия, водещият беше психиатър, и там някъде усетих, че това ми е истински интересно и искам да се развивам в тази посока. Беше към пети курс.
Имате ли си канапе за вашите пациенти? Всъщност каква е разликата между психиатър, психолог, психоаналитик и психопат? По отношение на последното, питам за себе си.
Хубав въпрос, много хора не правят разлика между психиатър и психолог... Психиатърът е пълноправен лекар, завършил целия цикъл на обучение по медицина, и решил да специализира в диагностиката и лечението на психичните заболявания. Психиатърът може да бъде и психотерапевт, ако се обучава и покрие изискванията на съответната школа – по когнитивно-поведенческа терапия, психоанализа, психодрама и т.н. Психологът най-общо изучава и оценява поведението и психичните процеси, той не е медицинско лице и не е психотерапевт, освен ако не се е обучил в съответната школа. Психолозите работят в много по-широк кръг от области – например консултативна, военна, спортна, социална психология. Психопатът е човек с личностова патология. Не те разпознавам като такъв.
Как се става психиатър? Кои са качествата извън образованието, които най-много ви помагат?
След завършване на образованието по медицина се специализира още 4 години психиатрия, общо около 10 години. И после продължаваш да учиш всеки ден, с всеки един пациент, както е в цялата медицина. Важно е психиатърът да е търпелив, емпатичен и да не се страхува да носи отговорност.
Кое е най-трудното в работата ви?
Да спечелиш доверието на пациента, да изградиш добра терапевтична връзка, това е ключово. А най-трудно ми е да приема, когато почине пациент.
А кое е най-интересното?
Контактът с болните е много динамичен, един и същи човек може да е напълно различен в различните фази от боледуването си. Интересно е да наблюдаваш как личността влияе върху поведението в здраве и болест.
Понякога човек остава с впечатлението, че около нас е пълно с хора с психически и психологически проблеми. Това така ли е? И какво е общото между тези проблеми?
Може би не проблеми, а лични предизвикателства, уроци, които всеки трябва да научи за себе си, за да е по-адаптивен, успешен и удовлетворен. Това не трябва да се бърка, обаче, с наличието на психична болест – тогава трябва да се потърси специалист.
Има ли начин, по който сами можем да си помогнем при напрежение, потиснатост, паник атаки...
Има десетки неспецифични начини да се справяме със стреса – спорт, правилно хранене, йога, медитация и т.н. Аз лично предпочитам психотерапията, защото тя е специфичен, ориентиран към проблема подход. Не е важно какво ни се случва, а как всеки от нас го възприема и реагира на него. При паник атаки най-добре потърсете специализирана помощ – психиатър и психотерапевт.
Как протича вашият ден и какви са предизвикателствата в работата ви?
Работя в болница и режимът там е еднотипен – сутрешен рапорт, визитация, приемане и изписване на болни, дежурства. Също така съм асистент и преподавам на студенти – бъдещи лекари. Това може да бъде много зареждащо, ако има интерес от тяхна страна. Предизвикателствата са много - да си лекар е отговорно и изисква отдаденост, а и психиатрията не е лека специалност.
Ако не бяхте станала това, което сте, какво щяхте да работите?
Не съм мислила, може би в някоя организация за подкрепа на деца или в екологични проекти.
Какво научихте в училище и какво не успяхте да научите там?
Да отговарям на изискванията, да съм изпълнителна. Това обаче не върши много работа после, в истинския живот – иска се повече креативност, гъвкавост, умения за решаване на проблеми.
Колко е годишния ви доход? Каква е вашата заплата?
Психиатричните заведения са на държавен бюджет и заплащането не е особено примамливо. Но има ниши за финансова реализация и в извънболничната сфера, това зависи от предпочитанията и уменията на специалиста. По-конкретно, една психотерапевтична сесия например струва от 30 лв. нагоре, в някои случаи и над 100 лв. За психиатричните прегледи платеният прием се движи в по-тесни граници.
Каква е разликата между вашата професия и всяка друга професия?
Психопатологията, т.е. симптомите, клиничната картина на психичните разстройства, с цялото й многообразие, дори при един и същи човек. Работата с тези болни прави тази професия уникална. За жалост, стигмата към психично болните и дори към работещите с тях, също е нещо много специфично за тази професия.
Кога за последен път си казахте – "Обичам си работата"?
Харесвам си работата, а истинското удовлетворение и вдъхновение идва, когато видя възстановен пациент, който функционира пълноценно, понякога по-добре от повечето хора без психичен проблем.
Припомнете си всички интервюта със специалистите от рубриката "Професии" ТУК
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
