Някъде по света деца умират от глад, а нашето дори не поглежда отрупаната маса и упорито отказва да се храни. Или поне не с това, с което трябва. Позната картинка, нали? Феноменът злоядо дете е масово явление.

И тук не става въпрос за временното обяснимо безапетитие по време на боледуване или стрес (раздяла, изпит, неприятности в училище), нито за вродени и хронични заболявания, които се наблюдават и лекуват. Става въпрос за здрави деца, които отказват да се хранят.

Когато започват да се осъзнават като личности, децата реагират на околния свят (най-вече на родителите) със свои си методи и оръжия. И едно от тях е отказът от храна.

Инстинктивно малките са разбрали кое е най-слабото място на родителя –тревогата, че детето не се храни добре.

И ето ти метод за наказание на родителите –за това, че не му обръщат достатъчно внимание, че са го дали в детска ясла, без то да желае това, че го гледа бавачка (баба) вместо мама, че нещо не му е угодено, или прекалено угаждане и пренасищане...Причини хиляди.

Затова най-често се говори за неврогенно безапетитие. Родителите, естествено са притеснени и се започва голямото тичане с лъжица в ръка, молене, маймунджълъци, клипчета, телефони, „едно за мама”, „едно за баба”...Принудителното хранене независимо под каква форма е сигурен начин детето да стане още по-злоядо.

Най-големият враг на здравословното хранене са т.нар „паразитни” храни. Тоест храни без никаква полза за организма (по-скоро вредят), но са много калорични. Това са рафинираните, тестени и захарни изделия, безалкохолните напитки и соковете.

Обикновено това са предпочитаните храни от злоядите деца. Дори в сравнително малки количества те засищат и убиват апетита поради високата си калоричност. Много деца постоянно се наливат със сокове, а родителите им се оплакват, че не се хранят.

Няма как да им се яде, калориите в бутилката са колкото един обяд например. По-малките предпочитат мляко вместо разнообразна храна. И ето ти парадокс, понякога детето е дебело, а не се храни добре.

Единственият начин да се справите с проблема, е да се спрат тези храни. Само така се възстановява равновесието между трите основни състояния –глад, ситост, апетит. Когато нивото на кръвната захар е високо от сладките храни, не се чувства глад и детето отказва храна. Не давайте нищо между основните хранения, може само плодове и зеленчуци, сервирайте храната и ако детето откаже, спокойно я приберете без истерии.

Но не давайте заместител нещо сладичко, само и само нещо да хапне детето. Дори един бонбон или половин вафла са достатъчни да убият апетита на детето. Другата родителска грешка е настояването да се яде точно определена храна.

Заменете я с друга подобна. Когато не се пресира, детето ще прояви любопитство към различните храни. Сервирайте малки порции, големите плашат детето. Оставете го да се храни само, нищо че ще се изцапа.

Храненето трябва да е удоволствие, а не задължение.

Ако злоядото дете се развива нормално на ръст и тегло и е жизнено, спокойно, това е временно явление.

Ако обаче то е бледо, слабо, боледува, обърнете се към лекар за преглед и изследвания.