На лов за приключения в Малта|Edna.bg

Малта е на час полет. По-кратко от пътуване до Пловдив или Банско. Самото осъзнаване, че кацаш на малко късче суша сред синьото море вече те изстрелва във вихъра на приключението.

С Малта се срещаме след 5-годишна раздяла. Какво ни връща там ли?

Най-красивите кътчета на Малта >>>

Липсваха ни гордата осанка на Валета, топовния гърмеж и пушечния дим от Barrakka Garden, плавните стъпала, по които са се изкачвали малтийските рицари в тежките си доспехи, малките автомобилчета, които все ни бибиткат, защото не можем да свикнем с обратното движение.

Този път мисията е сериозна. Имаме три дни, за да накараме сина ни да заобича историята. Защото в училище определено се опитват да го накарат да я намрази.

Какво е средновековен град - крепост? Ето ги стените на Валета, столицата на Малта, издигнати само за 5 години от ръцете на 5 000 души, дошли от Сицилия и къде ли не… Безводният остров има какво да покаже - подземните резервоари, които хващали водата от падащите рядко дъждове са образец за далновидност и отговорно държавническо управление. Всички улици са успоредни на няколко, ориентирани към морето, а сградите, издигнати в прелестната си уникалност, са изпънати като войници, а прозорците им с дървени капаци и дантелени перденца са като щедри деколтета на палави средновековни дами.

Озоваваме се от едната страна на Голямото пристанище. Ясно се вижда как са се отбранявали от нахлуването на вражески кораби. Тесният проход към дълбокото пристанище е лесен за обстрелване от три страни. Във водите пред нас са акостирали фантастичните яхти с хеликоптери на борда, а сред вълните се поклащат традиционните, пъстроцветни лодки дайса. Изписаните на носа им големи, втренчени очи, ги правят да изглеждат като живи. Така се и отнасят с тях малтийските рибари.

Наслаждаваме се на впечатляващата гледка от градините Барака, а синът ни е като хипнотизиран от вида на войника, зареждащ топовете с барут и последващия топовен тътен, отекващ през залива чак отсреща из уличките на трите града: Коспикуа, Сенглеа и Виториоса (Биргу). Изникнали върху три полуострова, разделени от заливи. По-стари от Валета, градовете били първото укрепено място, изградено от рицарите - хоспиталиери след пристигането им тук.

Хоспиталиерите, известни и като Йоанити, са католически военен орден, наричан Малтийски. Основан е по време на Кръстоносните походи под ръководството на брат Жерар през 1099 г., но съществува и до днес.

През 1522 г. турците, водени от султан Сюлейман I (наречен по-късно "Великолепни"), прогонват рицарите на ордена на Св. Йоан от Родос. Те се преселват на остров Малта, предоставен им от Карл V, император на Свещената Римска империя и крал на Испания и Сицилия. Така по-късно орденът става известен като Малтийски орден.

Рицарите на ордена изобщо не са възхитени от императорския дар, тъй като новата им държава е многократно по-малка от дотогавашните им владения в Близкия Изток.

Но скоро откриват две големи предимства.

Едното е благоприятното стратегическо разположение на острова в Средиземно море, а заливът, наречен Голямото пристанище, се оказва идеален като база на флота на ордена. Рицарите отказват да се настанят в укрепения град Мдина в средата на острова, тъй като искат да бъдат близо до морето. Около Голямото пристанище започват да строят новите селища Биргу и Сенглеа и около тях изграждат солидни укрепления - високи стени с кули и бастиони. Научават се да строят кораби и стават мореплаватели. Естествено, откриват предимствата на пиратството.

Най-красивите кътчета на Малта >>>

През следващите два века техните галери се превръщат в страшилища за мореплаването и крайбрежните райони на средиземноморските мюсюлмански държави. Малта скоро се превръща в център на търговията с роби в Средиземно море. Много млади благородници идват от европейските страни в Малта, за да се учат в школите на рицарите. (В Малта е основан един от първите университети в Западна Европа). Младежите могат да бъдат произведени рицари, след като навършат 21 години и са служили три години на галерите. А тази служба се оказва много ефективна. Галерите се връщат обикновено с богата плячка и много роби. Една част от робите се използва като работна сила на строежите и като гребци на галерите, а другата се продава.

Но рицарите и техните галери започват да дразнят турците, които дотогава са господствали в Средиземно море. Затова султан Сюлейман I решава да завладее Малта и след това да използва острова като трамплин за поход срещу Средна Европа през Италия. Колкото и невероятно да звучи, тридесет хилядната армия на турците бива разгромена от само седем хиляди рицари и малко испанска помощ. Тежкото поражение, днес историците наричат "турския Сталинград". То слага край на господството на турците над западното Средиземноморие.

В Европа честват малтийските рицари като спасители. Те получават от европейските монарси големи парични средства, които използват за строежа на грандиозни укрепления. Малта става най-голямата крепост в Средиземно море.

Синът ни слуша в захлас. Гидът ни е от добрите разказвачи. Използва момента, за да вметне, че над Малта са били изсипани 16 000 тона бомби в периода март-април 1942. Хората са се криели в подножието на крепостните стени.

Качваме се на морско такси - лодка дайса и се отправяме към отсрещния бряг на Викториоса. Тесни улички, миниатюрни магазинчета и кафенета, хората си говорят сладко, сладко. Това тук е истинският живот на Малта. Никой не бърза. Фасадите на къщите се реставрират, външните врати стоят отворени, за да влиза слънцето в домовете. Малки камиончета разнасят хляб и други продукти.

Местните жители разпознават различните сигнали от клаксоните и знаят кога идва зарзавата и кога рибата. Само излизат до прага, избират и плащат. Изобщо не им се налага да ходят на пазар за продукти от първа необходимост. Така е било тук от край време. Жените обичат да ходят до магазините за други неща - например дотрябвало им е кафе, или пък захар. Мъжете им се оплакват, намигвайки, че понякога не се прибират до три следобед, улисани в приятни приказки с продавачи и съседи.

Най-красивите кътчета на Малта >>>

Тук са хановете, които са си строили рицарите от различните краища на света. Все още респектира размахът на тези мъже, плячкосвали, гуляли, но и борили се с бедността, лекували болните, закриляли онеправданите. Във Викториоса почти не идват туристи, твърде малко гидове водят групите си тук. Превъзходна разходка в средновековната история.

Връщаме се във Валета. Погледите ни търсят поредния кадър и откриват Двореца на Инквизитора! Какво пък е това?

Инквизицията на Малта е преследвала разпространението на чужди книги. Гидът ни твърди, че в архивите е описано как инквизиторите на Малта са имали лекар на мястото на изтезанията като проливането на кръв е било забранено. Само двама били починали на Малта.

Следват интересни примери: Мъж, който хвърлял камъни по икона на Мадоната бил прибран от инквизиторите, и за свое оправдание започнал да твърди, че по иконата минавала мишка и затова я замерял. Въпреки всичко го затворили.

Друг мъж имал силно главоболие. Отишъл на лекар, не му помогнал. После отишъл при свещеник - чел молитви, пръскал се със светена вода - нищо. Накрая се принудил да отиде при магьосник. Той му дал шапка от хартия, да ходи с нея на главата поне 2 седмици. Болката не минала. Човекът отишъл при инквизитора и се оплакал от магьосника, когото, разбира се, вкарали в затвора и осъдили да чете молитви, да пости и да се разкайва. Такава била малтийската инквизиция.

Най-красивите кътчета на Малта >>>

Синът ми е впечатлен от разказите. В последните няколко часа нито веднъж не е споменал, че му е скучно с нас. Сградите, издигнати от рицарите, вече означават нещо, имат плътност, разказват истории… „Ако това е история, мамо, значи много обичам историята!“

Малта е пътуване в миналото. Много са епохите, много са реално просъществувалите обекти и орнаменти от Средновековието, епохата на Барока, Викторианската епоха, Арт Нуво и Арт Деко.

Всяко кътче от Малта има история за разказване, история за любопитстване, история за обичане!

Какво да не пропускаме в Малта:

• Трите града - въпреки непосредствената си близост до столицата са доста по-рядко посещавани от туристи и това ги прави по-тихи и по-спокойни от най-натоварените туристически места.

• Пред укрепленията на Трите града се намира Паола. Град, горд с мегалитната си история. Тук може да посетите Хипогеума и Таршинските мегалитни храмове. Хипогеумът е смятан за върховна историческа забележителност на острова. Става дума за подземен некропол на възраст около 5 500 години.

• Рибарското селце Марсашлок. Заливът на селцето е втори природен малтийски пристан след Голямото пристанище и е дом за около 70% от малтийския рибарски флот. Тук ще намерите най-добрата и прясна риба на острова.