Според проучвания поне 6% от хората ще изпитат необоснована загриженост и дори маниакален страх за собственото здраве веднъж през живота си, пише Vesti.bg по информация от BBC.
Въпреки че все още няма актуална статистика, този процент може да се е увеличил от началото на пандемията заради непрекъснатия цикъл от новини, наблягащ върху симптомите и опасностите от коронавируса. Дори тестването за COVID-19 може да накара някои хора да се чувстват зле.
„Подозирам, че тревожността от заболяване се е увеличила значително по време на пандемията, защото хората имат повече време да размишляват и да обмислят симптомите си“, казва Питър Тайърър, професор по психиатрия в Имперския колеж в Лондон.
В много ситуации безпокойството за нашето здраве е способно да създаде появата на симптоми – самоизпълняващо се пророчество, което сякаш потвърждава страховете ни - в това се изразява и т.нар. „ноцебо ефект“ (от лат. ноцебо – „нанасям вреда“).
Нашите очаквания могат дори да доведат до физиологични промени, като например освобождаването на молекули, които причиняват главоболие.
„Важно е да се подчертае, че нелекуваната тревожност от заболяване е не само вредна за психическото здраве, но и за физическото ни“, казва Питър Тайърър. Професорът посочва едно 12-годишно проучване на 7000 участници в Норвегия. След като отчитат други потенциални рискови фактори, изследователите установяват, че високите нива на тревожност от заболяване повишават риска от коронарна болест на сърцето със 70%.
С нарастването на интереса към тревожността от заболяване нараснаха и изследванията за потенциални интервенции. Една от най-добре изпитаните интервенции е адаптирана форма на когнитивно-поведенческа терапия, която помага за прекъсване на негативните мисловни цикли.
Според Питър и Хелън Тайърър едно от най-големите предизвикателства е пациентът да разпознае тревожността като проблем, а не да я вижда като рационална оценка на възприемания риск.
Добави ни в предпочитани източници в Google
