За мен е не само чест да пиша за Мирела Иванова и да бъда един от първите читатели на най-новата ѝ книга, за мен е радост и сладък дълг да ви кажа колко е прекрасна тази среща с нейния свят. Той е близък и познат, носталгично романтичен, меланхолично оптимистичен и по женски силен в слабостта си.

"Всички разкази са за теб!" са дванадесет странстващи разкази, които ни водят за ръка в различни страни, в различни години, въвличат ни в трепетите и любовите на обикновения като нас човек, гмурват ни в различни човешки съдби и ни прегръщат като топъл кашмирен шал. С малки женски крачки, които стъпват леко и внимателно, за да не се хлъзнат, но все пак елегантно и грациозно, историите на Мирела Иванова ни отвеждат в съдбите на хора, които сякаш познаваме, на бивши авантюристи и мечтатели, на интелигентни и самотни мъже и жени, загубили в бързането си младата си дързост и самочувствие.

В разказите на Мирела Иванова можеш да се почувстваш като в любимите си обувки – малко поочукани, надраскани, с белези от спъване, но удобни, заемащи най-точната форма на крака ти, и все още поддържащи елегантната ти женска походка. Тази малка голяма книжка говори за видовете самота, за гъстото време, в което сме най-много себе си, за (не)възможните хоризонти на споделеността, за добротворството и за умението ни да се задържим в обувките си. Тези разкази трябва да се четат бавно, за да се усетят детайлите, миризмите и мелодиите им.

Ако трябва да предам усещането си за тази книга с нещо познато, то е като ги сравня с хубавото българско кино от 80-те. Героите са ни близки и познати, и безкрайно симпатични в своята неподправена автентичност. Това са разкази за изчезващата интелигенция, за съдбата на идеалистите, за провалите, неуспехите и излъганите съдби на един изчезващ вид хора, които не се справят с новия морал, с новото време, с новия материалистичен свят. 

Мирела Иванова е поетеса и пише своите разкази като поетеса. Осмели се да посегане към прозата в чудесната и си изящна книга "Бавно", където даде свобода на неримуваните истории да завземат половината от книжното тяло, другата остави на нейно величество лириката. Поетичната сила на нейния талант неизбежно се усеща и в разказите и това е техният чар и сила.

Поетичните думи, измислените нови думи, красивите светове, които виждат само поетичните души, вълшебството на претворяването на всекидневието в нещо необикновено, неповтарящо се, а понякога и неповторимо – това е първото ми впечатление от тази вълнуваща среща.

С присъщата си изобретателност и безпогрешен стил Мирела е организирала премиерата на новата си книга, на която се радвам, че имам удоволствието да ви поканя. Мястото е Софийска градска художествена галерия, датата е шести март, в 18.30 часа, а в спектакъла (а аз не се съмнявам, че това ще е един истински театрално-музикален ескиз) ще участват младата Мила Люцканова, балерината Мариана Крънчева, тангерите Габриела Панчева и Ивайло Александров, както и социологът Боян Знеполски и историкът Димитър Стоянович.

Препрочитайки отново "Любовите ни" – последната поетична книга на Мирела Иванова, откривам, че всъщност граници между поетичния и белетрестичния ѝ свят няма. Защото всички стихотворения и всички разкази са за теб – за човека с ожулени колене, но гордо вдигната глава, със стари обувки, но нови надежди, за теб, Дон Кихоте, който ако не открие вятърни мелници, с които да се бори, сам ще ги построи.