Навикът да прекарваме часове в безкрайно скролване в социалните мрежи може да има много по-сериозни последици, отколкото просто загуба на време. Според мащабен международен научен анализ прекомерната употреба на дигитални устройства е свързана с милиони години влошено здраве сред младите хора по света.
Изследователи изчисляват, че прекомерното използване на екрани може да е свързано с близо 2,8 милиона години живот, прекарани с психично заболяване, както и с около 240 000 години, свързани със затлъстяване в глобален мащаб.
Особено тревожна е връзката между прекомерното време пред екрана и психичното здраве. Данните показват, че прекарването на повече от два часа дневно пред екрани е свързано с по-лошо психично състояние и по-висок риск от депресивни симптоми.
Какво се случва, когато скролването стане ежедневен навик?
Експертите смятат, че една от причините може да е, че прекомерното използване на телефони и социални мрежи измества други важни за здравето дейности – достатъчния сън, физическата активност и общуването лице в лице.
Проблемът се задълбочава и от начина, по който са проектирани редица дигитални платформи. Автоматичното възпроизвеждане на съдържание, известията, безкрайното скролване и алгоритмите, които непрекъснато предлагат нови публикации, са създадени така, че да задържат вниманието на потребителя възможно най-дълго.
Именно този модел на употреба кара учените да говорят не просто за „много време пред екрана“, а за проблемна и зависимостоподобна употреба на дигитални медии.
Данни от 9 милиона млади хора
Мащабният анализ, публикуван в престижното медицинско списание The Lancet, обобщава резултатите от 121 предишни научни изследвания, обхващащи данни за около 9 милиона млади хора.
Международният екип от учени открива последователни връзки между проблемната употреба на дигитални медии и редица здравословни проблеми. Сред тях са тревожност, депресия, нарушения на съня и физическа неактивност.
Изследователите посочват връзки и с някои състояния, свързани с невроразвитието, включително ADHD и аутизъм. Те обаче подчертават необходимостта от допълнителни изследвания, които да установят по-категорично причинно-следствените връзки.
Това е важно уточнение: наличието на статистическа връзка между прекомерната употреба на екрани и даден здравословен проблем не означава автоматично, че именно екраните са неговата пряка причина.
„Здравето е останало на заден план“
Според професор Илона Кикбуш, която ръководи анализа, дигиталните технологии вече са неразделна част от живота на децата и младите хора.
Тя предупреждава, че правителствата до голяма степен са позволили на технологичните компании сами да определят правилата, докато бизнес моделите им са насочени към привличане на вниманието и събиране на лични данни.
По думите ѝ здравето твърде често остава на заден план.
Учените настояват за координирани действия на международно ниво, включително по-строг контрол върху начина, по който са разработени дигиталните платформи. Те призовават компаниите да разкриват повече информация за потенциалното въздействие върху здравето на функциите, предназначени да задържат потребителите онлайн.
Децата са сред най-уязвимите
Притесненията са особено големи по отношение на децата и тийнейджърите, които получават достъп до смартфони и социални мрежи на все по-ранна възраст.
По-рано тази година друго мащабно проучване, публикувано в JAMA Pediatrics, установи връзка между по-продължителното време пред екрана и по-слабите академични резултати, както и с по-висок риск от емоционални и езикови затруднения при децата.
Според учените въздействието в някои случаи е съпоставимо или дори по-силно от това на други фактори, които влияят върху развитието на детето – сред тях социално-икономическата среда, поведението на родителите и преждевременното раждане.
Технологичните компании вече са подложени на все по-силен натиск да подобрят защитата на непълнолетните. Някои от най-популярните платформи въвеждат родителски контрол и механизми за проверка на възрастта.
Според авторите на анализа обаче самите възрастови ограничения няма да са достатъчни.
„Не трябва да чакаме перфектните доказателства“
Изследователите предлагат създаването на специален международен орган, който да следи въздействието на дигиталните технологии върху децата и младите хора и да координира мерките за ограничаване на потенциалните вреди.
В работата си учените са включили и шестима млади възрастни на възраст между 23 и 30 години, които са споделили личния си опит с дигиталните технологии.
Д-р Салман Фитрат Хан, млад лекар и участник в групата, определя рисковете за здравето като предотвратими.
Според него по-доброто регулиране и включването на младите хора в създаването на дигиталната среда могат да помогнат технологиите да запазят ползите си – възможността за общуване, достъп до информация и нови възможности – без това да се случва за сметка на здравето.
Той призовава правителствата да не чакат появата на „перфектни“ доказателства, преди да предприемат действия.
Учените предупреждават и за друга опасност
Не всички експерти, които коментират анализа, са убедени, че наличните данни позволяват категорични заключения.
Професор Алън Удуърд, експерт по киберсигурност от Университета в Съри, подкрепя предпазливия подход, но отбелязва, че призивът за действия е политическа и обществена преценка, а не сам по себе си научно доказателство.
Според него, ако правителствата въведат нови ограничения, ефектът им трябва да бъде оценяван още от самото начало. Само така ще може да се разбере дали предприетите мерки действително работят.
Неврологът д-р Теодора Глига от Университета на Източна Англия също определя обществения подход към ограничаването на прекомерната употреба на дигитални медии като необходим.
Тя обаче обръща внимание на един важен проблем – технологиите се променят толкова бързо, че научните заключения могат да се окажат остарели още преди да бъдат напълно утвърдени.
Затова предизвикателството пред обществото е да намери баланса: да ограничи потенциално вредната употреба на дигиталните технологии, без да лишава децата и младите хора от ползите, които интернет и съвременните устройства могат да предоставят.
В крайна сметка въпросът вече не е дали смартфоните и социалните мрежи са част от ежедневието ни – те безспорно са. По-важният въпрос е колко от времето си сме готови да им дадем и каква цена плащаме за това.
Добави ни в предпочитани източници в Google
