„Дъждовните“ разкази на Романьола Мирославова са отломъци горест за българската действителност, молби за разбиране и съпричастност, изповеди за разбити надежди, паноптикум от дребни хора, с които се сблъскваме всеки ден, обременени от товара на собствената скрита болка или на разбулена тайна, стаена заради чужди грехове.
Тук, в купела на горещото страдание, те ще се преродят и може би ще станат по-твърди. Жадни за живот, каквито винаги са били. Готови отново да даряват обич и всеотдайност. И прошка.
Книгата представя авторката като майстор на късата проза. И тънък психолог, отчитащ вярно пулса на времето.” – пише за книгата критикът Георги В. Николов.
„Разкази, които излъчват светлина и осветляват най-затънтените кьошета на живота. Огърлица от съдби, която те прави съпричастен към героите. Романьола Мирославова с вещината на хирург ни напомня, че животът е смислен и съдържателен, ако ги няма лицемерието, злонамереността, егоизмът, лошотията и престъпността.
Щастието се дължи на добротата, взаимопомощта, потребността да създаваш красота и да я даряваш на другите, любовта и доверието, които изпълват твоя ден.” – сподели мисли по повод книгата Лозинка Йорданова.
Тук спътницата на Евтим Евтимов блести като автор със собствена светлина Романьола Мирославова и Евтим Евтимов ще си останат една от емблематичните двойки в литературата, подобно на Мара Белчева и Пенчо Славейков.
Свързани от поезията, те вървяха заедно и в живота, и в творчеството, създаваха стихове, вдъхновени един от друг, бяха неразделни в продължение на две десетилетия – такива останаха и след смъртта. 16 дни след Евтим си отиде и Романьола. Той не можеше да приеме мисълта да погребе жената, която обича и която е двайсет години по-млада от него, но обречена от жестока болест.
Независимо от собственото си разклатено здраве, тя го подкрепяше докрай – и духовно, и физически, разпалвайки волята му за живот и творчество. Двамата си бяха взаимна опора, всеки загрижен за другия.
Но след тях остава творчеството им, най-вече стиховете им, вдъхновени един от друг. Нека по-често си ги припомняме и препрочитаме, защото с тях светлината и позитивизмът, които Романьола и Евтим излъчваха, остават живи и продължават да ни зареждат с емоция, доброта и любов.
За автора:
Родена е на 24 януари 1953 г. във Враца. Издадени са повече от 20 нейни книги, сред които стихосбирките „Въздишки от вулкан“, „Час преди залеза“ и спечелилите конкурс на Министерство на културата “Гарванов писък” и романът “Плашилото”, сборници с разкази и пиеси.
За книгата си „Подарък за Дядо Коледа“ тя е отличена с наградата на Съюза на българските писатели за детска литература. Носител е на много награди за поезия. Превеждана е на руски, македонски, украински, белоруски, английски, немски, сърбохърватски, испански и италиански.
По нейни стихове има много песни. 16 години е била заместник-главен редактор на вестник „Новият пулс“. През 2011 г. създава международния поетичен конкурс “Лирични гласове”, който се провежда всяка година и ще бъде съхранен и в бъдеще.
