Вярата може да ти осмисли дните. Религията може да те накара да отнемеш живот

Вярата може да ти осмисли дните. Религията може да те накара да отнемеш живот
Снимка:

Поредната ужасна сутрин. Влизам във фейсбук и виждам как мои приятели, които живеят в Лондон се отбелязват като „спасени.“ Избива ме ледена пот. Някак съм пропуснал новината снощи. Не искам да вярвам. Не искам да вярвам, че ужасът продължава. Не искам да вярвам, че човечеството продължава да се избива. Не искам това да бъде моята действителност. Не искам. 

Фактите сочат следното: две терористични атаки, 48 ранени и поне седем жертви. Това виждам в момента в интернет. Нямам представа доколко е актуална тази информация. Възможно е да се окажат повече... 

Потръпвам. Лондон ми е любимо място. Много красиво място. Посещавал съм го, макар и за кратко. Три дни не ми стигнаха. Не успях да се уморя да наблюдавам. Не успях да забележа всички детайли, а толкова ми се искаше. Не стигна времето. Но аз все пак съхраних в паметта си цялостната картина. Вдишах различния въздух. Забелязах разликата с България. Огромната разлика. 

Хората в Лондон са възпитани по природа. Такава им е осанката. Тези хора с нищо не са заслужили да бъдат убити. Не само тези хора, разбира се. Никой не заслужава такава съдба. Стоиш си в ресторанта, вечеряш и изведнъж някой те намушква с нож. От нищото. Губиш живота си. Някой друг ти го отнема. Принудително. Заради религия. Заради политика. Поради други причини. Поради омразата загнездена в човешкото съзнание. 

Въпросът е ЗАЩО? С главни букви. Ето така: ЗАЩО? Аз имам своя теория по въпроса и ако ми позволявате ще я споделя с вас. Не искам да говоря за политика  и други подобни неща. Винаги съм мразел политиците в червата. Всички политици. Без изключения. Не искам да зная нищо за тях. Не желая да зная имената им. Аполитична натура съм и се гордея с това. 

Снимка: Weheartit

Нека обаче не ви оставям с погрешно впечатление. Това, че не си обяснявам всичко с политически и религиозни сблъсъци, съвсем не означава, че нямам мнение по въпроса. Коренът на проблема, струва ми се е следният: Идеологиите. Проклетите идеологии, които хората следват. Липсата на индивидуалност у индивида.

Обединяването на ценности, следването на определени идеали, често насочени в погрешна посока. Извършването на убийства с цел преследване на тези идеали, било то поради етническа или религиозна принадлежност само по себе си е престъпление. Това е плесница в лицето на Господ. Това е нарушаване на баланса в природата. 

Снимка: Weheartit

Иде ми да го изкрещя: ЗА ВСИЧКО СА ВИНОВНИ ИДЕОЛОГИИТЕ!  Те, които превръщат хората в марионетки, в роби. И по-лошо – в машини за убиване. Това е истинската причина този кошмар да не свършва. По презумпция властта остава в ръцете на по-силните. Такава е самата природа на човеците. Силните погубват слабите. И при животните е така, ако се замислите. 

Насилието поражда насилие. Терорът поражда терор. Ще ви дам един прост пример: аз съм виждал как двама мои съученици още в пети клас се смазаха от бои. В пети клас! Бяха си разбили главите. Това е същото. Различна идея. Различна цел. Сблъсък. И кръв. Независимо от подбудата, накрая винаги има жертви. 

Така е устроен света. Няма как да не платим кръвен данък. Очевидно това е цената на същност. Всъщност, заслужаваме ли да сме живи? Струва ли си въобще? За какво трябва да се борим? За насъщния? За свободата? Кажете ми. За какво след като всичко свършва за миг. Микробусът се врязва в пешеходците. За секунди. Ранява ги, смачква ги, изличава ги. Докато поемеш дъх и вече си издъхнал...       

Снимка: Weheartit

Вярата е прекрасно нещо за разлика от религията. Вярата може да те научи да си казваш молитвата сутрин и вечер, може да те научи да бъдеш по-добър към околните, да се опитваш да ги разбираш повече или поне да не им досаждаш. Вярата може да освети пътя ти, когато е тъмно и нямаш представа накъде да поемеш. Вярата може да ти осмисли дните. Религията може да те накара да отнемеш живот. Заради някой друг, който после си измива ръцете и отминава. 

Остава само скръбта. Скръбта на близките на ранените и загиналите. Техният плач отеква в тишината на мълчанието, което запазваме в знак на почит. И все пак това не променя нищо... 

Снимка: Weheartit

Родени сме под едно и също слънце. Заспиваме под една и съща луна. Всеки от нас има някаква задача за изпълнение. Някакъв урок за научаване. Всеки от нас има право да изживее своето време. Пред смъртта си всички сме равни. Всички сме братя. 

Чухте ли? Братя... 

Прочетете още от Росен Карамфилов:

"Pod igoto" na 6lyokavica или защо имаме нужда да ни се изкрещи в лицето, че е време за промяна!

Поезията и жената са едно и също - Вселени... Не се ли отдадеш напълно - гориш

Няма как да си честен, ако не си смел. Няма как да си смел, ако не си честен...

За още полезни и практични статии харесайте страницата ни във Facebook ТУК.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

През декември най-много ми се...

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент